Tuesday, June 17, 2014

" Жътварят " - Тери Пратчет

  Posted at  1:37 PM   No comments

За мен, до ден днешен, най- добрата книга на Тери Пратчет бе " Малки богове". До ден днешен. Но днес, мога да кажа, че " Жътварят" й е напълно равностойна по съдържание, стилизъм, смях, интерес и невероятните пратчетови епитети и небивали сравнения.
Може би, защото едно от главните действащи лица е така любимият ми образ на СМЪРТ.

В " Жътварят" обаче, СМЪРТ се пенсионира. И става страшно. Умрелите не са точно умрели и прераждането не е точно прераждане. Ако след като умреш, се завърнеш в същото си тяло, в същото време, което си обитавал приживе, това прави ли те зомби? И може ли един магъосник да бъде неумрял, след като точно е знаел кога ще умре? И какъв си всъщност, когато не си точно умрял, но и не си точно жив?

" Жътварят" грабва още с първите редове, описания и своята актуалност за времето. Времето на всяка една жива твар, което според Пратчет, се отмерва от животомери- пясъчночасовниковоподобни уреди, в които " дори няма пясък, а секунди, неспирно превръщащи " може би" в " беше" ". Животомери, заложени от боговете. За всеки. Дори за СМЪРТ, на когото е отредено още малко време. " - НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО!- Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт.- ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ- ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
- И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ. "

И, докато според Смърт , новата СМЪРТ ще дойде от съзнанието на хората, същите тези хора считат че винаги има смърт, защото това е същината на живота. " Първо си жив, после си мъртъв. Не може да престане изведнъж". А дали?

В " Жътварят" ще се срещнем с един 130 годишен магъосник, който копнее след като умре да се прероди в ... жена. Но, какво е изумлението и недоволството му, когато не само, че не става жена, а и не умира съвсем след смъртта си. Както знаем от предишни книги на Пратчет, СМЪРТ идва лично да вземе магъосниците, които пък лично знаят кога точно ще се споминат. С Уиндъл Пунс обаче не става така ... той трябва начин да умре качествено, за да дойде СМЪРТ при него, защото "това на нищо не прилича". И перипетиите му започват.

В същото време из Анкх- Морпорк стават странни , дори за това място, неща. Предмети се движат необяснимо, при Патрицият бушуват незнайни сили/ стихии или един бог знае какво, в Невидимят университет полилейте падат без причина, отнякъде нещо тупва без обяснение, стражите се виждат в почуда повече от всеки друг път. Рег Шу има братство за защита на всеки, застанал в празното пространство на Живот/ СМЪРТ. Един караконджул се страхува от каквото и да било показване, камо ли пък да плаши хората, но, с течение на времето успява да преодолее себе си. Някъде нещо се изгражда тихо и тайнствено, засмуква живота, хипнотизира с антимузика и единствените, които могат да спасят живите са неумрелите. Но, какво става със СМЪРТ? Може ли в него да се появят чувства, може ли той да подари Живот?

В " Жътварят" Пратчет ни среща с почти всичките си герои с оригинални реплики , едновременно разсмиващи и замислящи :

" - Смятаха, че го правят за добро- промълви разсеяно.- Тъй е при хората. Смайващо е какви приумици могат да ти изглеждат чудесни отначало. "

" Що пък да хапя жена си след 30 години брак? Хич не съм си го и помислял- завъртя глава Артър.



- Всяка съпруга трябва да споделя увлеченията на съпруга си- заяви Дорийн.- Това прави зъвмезният живот интерезен.
- Че кому е притрябвал интересен съвместен живот?"


" Уиндъл отсъди мъдро, че зрителите на трибуните, несъмнено виждат повече от играчите долу.
Именно живите обръщаха гръб на необичайното и удивителното, защото живота преливаше от привичното и втръсналото."

И изобщо, " Жътварят" те кара да се зачудиш за хиляди неща в битието и отвъд него, да възприемеш наглед смахнати идеи, да разбереш кои са дърветата - бройкаджии, кой умира по рождение, как мъртвите могат да пазят живите , съществуват ли всъщност боговете, защото
" боговете или ги има, независимо дали вярваш във тях или съществуват само като следствие от вярата в тях. И в двата случая можеш да обърнеш гръб на цялото това суетене и- отново образно казано- да придържаш чинията върху коленете си, вместо да зависиш от масата. "

About the Author

Nulla sagittis convallis arcu. Sed sed nunc. Curabitur consequat. Quisque metus enim, venenatis fermentum, mollis in, porta et, nibh. Duis vulputate elit in elit. Mauris dictum libero id justo.
View all posts by: BT9

0 comments:

Back to top ↑
Connect with Us

What they says

© 2014 sismd. Converted by BloggerTheme9