Като малка все се чудех какво означава това. Има ли я? Открива ли се? Или само се пише за силата и искреността на емоциите.
Днес знам, че я има. Неслучайно са писали за нея, ала- забележете- тя е онази, която е неосъществима. По един или друг начин. Тя е трудна, но е любов- от най- чистият вид, който може да съществува. Толкова чиста, че нищо- нито хора, нито обстоятелства в живота ти могат да я оскърбят, разрушат или опетнят. Защото това е надживяващата любов- всичко и всички!
Защо съм сигурна ли?
Наскоро говорих с един интересен мъж на преклонните / за мен/ 62 години. И днес ще ви разкажа неговата история. Преди това- малко факти- той е мъж, много запазен за годините си, саможив, емоционален и в същото време спокоен като натура, но толкова див и до ден днешен по характер, колкото не може да се предположи на пръв поглед. И днес в очите му има пламъчета и живот в такова количество, каквото рядко ще се открие в очите на мъж от " моето" време.
Гордост и предрасъдъци
В далечното минало на младостта си, не е стоял никак кротък по отношение на жени, купони и забави. " Бях си палавичък, така да кажем"- признава с тихо дяволита усмивка. " Много жени имах, сигурно защото бях хубав тогава, а и знаех как да се държа с една жена, но да знаеш- никога не съм се подигравал с чувствата на момичетата. То май ми беше трудно и да отказвам, а пък много ми се живееше"- сладко се усмихва когато си спомня младежките години.
Знаеш ли, читателю- този мъж е колоритна личност- един такъв, привидно кротък, а пък в сърцето му едни страсти бумтят... няма укротяване. Много галантен, много уважителен към жените и вероятно за това получава и същото отношение от тях към себе си.
Той е щастливо женен от около 30 и кусур години. Не, че не е изневерявал в брачните си години, но никога така, че да урони достойнството на съпругата си или тя да разбере нещо. Никога не е пренебрегвал семейството си заради друга жена. Аз уважавам това. Не, че не обича съпругата си, обича я много, но .... преди всичко в живота си обича и винаги ще обича една единствена жена, при която постоянно ще се завръща....
- Как се казва тя?- питам го днес.
- С най- хубавото име! ...- погледа му се променя за секунди- става благ, кротък, спокоен, пълноценен в кръгозора си ... - Казва се Анна.
- Можеш ли да кажеш, че тя е най- голямата любов в живота ти?
- Мога да ти кажа, че това е единствената чиста любов в живота ми! Тя е .... всичко за мен! И винаги ще е така. Докато съм жив.... - погледа му се зарейва в пространството и го оставям да се наслади на спомените си, преди да го завърна към диалога.
Издишвам кълбо цигарен дим и през пелената му прецеждам думите му- възможно ли е? Женен за една, винаги принадлежащ на друга, сваляч, женкар, макар и галантен, днес признава, че в живота му е имало и има само една жена, на която винаги ще принадлежи, дори и да не са заедно.
- Разкажи ми за вас- защо не сте заедно. Защо, ако обичаш нея, си все още със съпругата си?
- Как? Да се разведа????- все едно съм казала най- голямата глупост на света. - Това е абсурд!
- Аха ... старата генерация- бракът е до живот, развода е грях.
- Разбира се! Не съм възпитан да се развеждам. Нали ти казах- винаги съм уважавал жените, с които съм. Моята съпруга и майката на децата ми ще е винаги до мен и го е доказвала през годините.
- Добре де, съпругата ти, доколкото съм чувала е много ревнива. Тя знае ли за Анна?
- Разбира се. Те се познават даже, говорят си. Анна е ... човек властен като характер, знаеш ли как ме командва? Но на мене ми е толкова хубаво да ме командва ...- с усмивка и умиление ми казва човекът, който трудно може да приеме заповеди от когото и да е.
Тук е момента да споделя, че го познавам от три години и винаги съм слушала за Анна, както и за жена му, и винаги съм се изумявала.
Запознават се с Анна в крехката си 6- годишна възраст, на детската площадка. " Още тогава се влюбих в нея. Аз по по- така височки и едрички си падах, но у нея ... имаше нещо. Има го и сега. Тази жена има власт над Душата ми. Голяма. До ден днешен."
Израстват като приятели до юношеските си години, когато се оказва, че любовта му е споделена. Връзката им е дълбоко емоционална и любовна. " Към нея никога не съм се отнасял с една такава дива страст или не дай боже нещо да я насилвам. Но никога не е било набързо, за малко или животинско. Винаги, винаги с нея съм бил нежен, с много, много любов. Нищо не съм й отказвал, нито тя на мене, много уважение имаше. Много истина между нас."
Решил, че това е жената на живота му, обявява на родителите си, че ще я взима за съпруга. И проблемите започват. Знаело се е , че Анна е наполовина българка- баща й е бил от Братислава, майката българка. Едно дете на родителите си, които обаче харесвали много бъдещият си зет. Неговите родители обаче се възпротивили- " Ама защо тя, тя е една, като замине за Братислава, ти с нея ще тръгнеш, няма да те видим, няма да те чуем- или тя остава тук с тебе, или няма брак !"
В онези времена, тежката родителска дума все още си е тежала на мястото. Не искали родителите му да загубят сина си. Тогава не било лесно да се пътува измежду държавите. Възпротивили се. Имало и друго.
- Какво е другото?- питам с очакване.
- Това не искам да казвам. Не, че е нещо, но много тежко ми става, когато пак трябва да се сетя за тези моменти. Аз тогава я загубих. И ... тежко ми е, разбери ме, за това да говоря. Но другото ще ти разкажа.
Моята Анна е много решителна жена, много горда. Тя като каже нещо, това ще е и нищо повече. Каквото реши, прави го.
- Добре де - прекъсвам го- с тебе се знаеме- ти си толкова вироглав, че чак се изумявам как може подобна жена да е до тебе и ти да мълчиш.
- Това е магията на любовта- друг ставаш, гледаш в едни очи, които винаги са били искрени към тебе и ги обичаш. И те те обичат. Ама чисто. Много е важно, от мен да знаеш, чисто да обичаш. Другият винаги усеща това. Винаги!
- Какво стана, когато се разбра, че няма да се вземете с Анна?
- Тя се разсърди. Много. И люто. Не искаше да ми говори. Замина за Братислава. Аз тогава не бях на себе си. Много тежко ми беше, много душно. Взеха ми от мен с моето съгласие.
- Съжаляваш ли, че послуша родителите си тогава?
- Не. Така ме възпитаха, времената бяха такива. Съжалявам за после, че я изтървах.
- Кога после?
- След една година тя си дойде в България, питала за мене, искала да се видим. Но тогава аз й бях сърдит.
- Защо?
- Защото замина и не се обади, докато не си дойде. А можеше. Ама пустата й гордост.
- Тя и твойта гордост не е паднала по- долу ... И като не се видяхте какво стана?
П.С.- продължението- етикет " върволици" и/ или " стрелите на Купидон".
Публикации
