Защо не!?

Има и такива хора - Чистата мъжка невинност

2012-02-01T15:54:00.001+02:00

Безумно отдавна не се бях сблъсквала с нея. До там, за да забравя, че такава все още съществува. Да забравя красотата й, привличащото й като магнит очарование, чистотата и непорочността й. Едновременно мъж и едновременно неопетнен от любовни крушения, от твърде порочни девойки, от смели приятели, които да го " учат" как да се прави на " мъжкар" .... толкова отдавна ....

Той е на почти 18 ! :) Сладките 18! :) Добре възпитан малък джентълмен, който може да гледа една жена с толкова естествено и открито обожание в очите, с толкова много усмивки в погледа , че сякаш си в друг свят. Един свят, излъскан от чистота и невинност, пръскащ светлината на неопетнеността. Не мислех, че някога в живота си отново ще видя толкова искреност в едни , да речем, мъжки очи.
Заразява със своето очарование на младост, искреност до откат и внимание.
Той готви, сервира масата, отсервира, не му пречи да измие чиниите, включва се в дискусии, дори такива, които още не разбира с толкова неописуем ентусиазъм и усмивки, че и да каже някоя глупост, изглежда повече от очарователно! Той ще ти премести стола , за да седнеш удобно, ще ти отвори вратата, когато влизаш/ излизаш, ще ти долее питието, ако си го изпила, ще се присъедини да ти прави компания, дори и да не пие всъщност много, ще запали цигара с теб от съпричастност / макар че изобщо не пуши и почти постоянно се закашля :) / и ще се взира в очите ти така, все едно си единствената жена на планетата. Оооо, защо не беше малкоооо по- голям :)
Пиша този си пост с усмивка- защото това е, което това момче / за мен е такъв/ заслужава- усмивки и безоблачно поведение, внимание само за него и едно такова ненадминато отношение на признание за това, което са го/ се е изградил.
Красива непорочност! Толкова красива и пленителна!

От моята позиция- на жена, която е имала своята история в някои отношения и вероятно ще има, жена, за която казват " Тя има минало" / за което обаче никой нищо не знае, макар и да обича да говори/, това момче е / малко- са- ми- думите- да го- опиша/ самороден нешлифован диамант, който ярко, като най- силният фар в бурно море, бляскаво озарява хоризонта и те заслепява.
Сега се чудя какъв ли ще е след първият си любовен провал? Ще изчезне ли тази невинност, тази искрена усмивка, тази спонтанност в емоциите и чистосърдечност в общуването? Може би да. Такива младежи обикновено попадат на девойки, които правят прекрасният им свят на пух и прах. И от него не остава повече никаква, никаква следа. Променят се до неузнаваемост. Избледнява и спомена от чистотата и невинността. А те са толкова прекрасни! Но се оценяват твърде късно.
Питам се- онези мъже, с които живота ме сблъска, колко пъти са били модифицирано- наранени от жени, които не са ги оценили? Няма и как да не се попитам- аз колко от тях нараних? В какво ги промених? Дали някога отнех светлина, защото в мен тогава, е било тъмно.
Днес, в денят, когато се срещнах със светлината на това момче, която озари онова всичко тъмно в мен, насложено с годините от " обиграни" вече / мъже и жени/ , се питам за целият този кръговрат- " Наранен съм- променям се - наранявам те".... кръговрат до неизбежност. Колко малко човек може да се бори със своите емоции, причинени от лошо и да не се поддаде на естествените метаморфози в себе си. Ако си добър, правят те на глупак. Ако си лош- уважават те, ближейки раните си. Всичко това е строго неизбежно.
Явно.
Но днес ще се радвам. Ще се радвам на една чиста светлина, която ме разнежи, докосна и разтопи. Ще се радвам, че макар и за някакво определено време, все още има мъже, които могат да са чисти, неопетнени, незлобни, реагиращи съвсем очарователно в поведението си към една жена.
И ще му пожелая- господи, как ще му пожелая никога да не губи точно това си невинно очарование. Дано попадне на жена и на компания!

Върхове и спадове

2012-01-22T19:10:00.001+02:00

Понякога ми се иска живота да не е такава синусоида- днес си на върха, утре на дъното. Понякога ми се иска да не съм зависима от толкова много хора като настроения, думи и постъпки- днес се разбирате, утре изобщо не. Понякога ...
Днес по- точно така ми се иска. Замислям се за разнообразието на живота откъм емоции. Примерно- събуждаш се и си ок, решаваш, че денят трябва да продължи да бъде ок. Обаче- срещаш хора, които, без да искаш, ти вдигат стрес- левъла. Пак си казваш- е, все ще съм ок. Вършиш си работата, доволен си от себе си, прибираш се скапан като куче, но си удовлетворен, нещо, което за тебе е важно. Срещаш се с хора и ти се иска всички да са доволни като тебе, но в този момент, човек, който ти е близък, ти заявява неща, с които ти подрива и настроение, и всичко. Може би, защото не очаквайки, не знаеш как да реагираш. Защото си искаш проклетите 15- мин самодоволство и удоволствие от това, което си свършил в собствените си очи да продължи да ти носи тихата наслада на " Хей, днес успях, искам да се радвам на собственият си успех тихо, кротко и за известно време." Да очакваш... е, хубаво де- нали очакванията водят до разочарования? Значи и , без да имаш очаквания, пак няма гаранция, че няма да се разочароваш?
Или друга ситуация- ти си на върха, но човека до тебе не може да го оцени заедно с тебе. Някак си- не може да се радва с теб за твоят успех. Един самотен връх. Един връх, на който ти се струва, че доста по- весело би ти било, ако си сам, а не с човек, който не може да те подкрепи в радостта ти. Що за връх е тогава?
И изобще- как да се абстрахираш от околните в моментите, в които се радваш, за да не разрушат или накърнят радостта ти? / изключвам малкото хора, добре, че ги има, които чистосърдечно ще се радват с теб/. Как, когато си на върха, да си останеш там, гордо изживявайки момента, а не оставяйки другите да взимат и тогава от тебе. Тогава, когато това си е просто твоето време.
Трудно ми е да живея с хора. Не, защото не мога да се разбирам с тях, а , защото, за да се разбираме изцяло, по всяко време, често ми се налага да полагам неимоверни усилия на търпимост и разбиране тогава, когато знам, че няма да бъдат проявени към мен. Ако трябва да се категоризирам, съм по- скоро асоциална. Та как значи? Днес ми е до това- да взема да го измисля.
Стигам до извода, че след като някой ти зашлеви една плесница- независимо дали човек, дали живот, е най- добре да останеш ден- два сам, да не чуваш и не виждаш никого, да осмислиш всичко, което си усетил и да откриеш защо, а сетне да помислиш как трябва да реагираш възможно най- добре за теб сега и откъм последствия. Поне имаме собственото право да решаваме за по- голямата част от нещата в живота ни. Имаме правото и да си избираме настроенията. Няма нещо, което не може да се преживее. Има само неща, които е необходимо да преживееш. Няма такова нещо като отрицателен знак на едно преживяване. Когато го разбереш, когато го видиш отстрани и себе си в него, тогава не е негативно, тогава си извлякъл съответната полза за себе си. Всичко в този живот става с някакъв смисъл. Ако сега той е неясен, един ден ще се изясни, свързан с друг смисъл. Защото всичко в живота ни е свързано. Нашите стъпки, продиктувани от нашите мисли и/ или емоции, прокарват нашият път. Нашият. Не нечий друг. Затова е добре да ги избираме самостоятелно, дори и това да означава временна изолация от масовката отвън или най- близките ни отвътре.
В крайна сметка, в един момент просто трябва да се стиснат зъби и да се усмихнеш. Не само вътрешно, но и външно. Да се стегнеш и да си припомниш наум една фраза, която лично на мен винаги ми е давала позитивизъм- " На другият бряг винаги изгрява дъгата".
Така или иначе, живота е кръговрат- един ден ще ти е зле, в следващият момент ще се въздигнеш така, както Душата ти желае или , както излъчва от себе си. Само ако можеше по- често по- хубавите емоции да са малко по- дългички като продължителност :))
Е и утре е ден. За нови творения, за нови решения, за моделиране на днешното неудовлетворимо в бъдещо реализирано.
И все към върха!
Дори да си паднал, няма страшно- понякога падането е просто почивка. За засилване :)

( Раз ) мисли

2012-01-15T16:48:00.003+02:00

 Прехвръкнали мисли или такива, споделени с другите. Днес споделям на теб ...

....... Аз съм сложна жена- няма как да имам прости отношения! Съжалявам, че нямаш силата на характера да приемеш това и силата на поведението, за да поемеш предизвикателството да си с мен.

Истина е , че това в което вярваш, това ще видиш в живота си. Аз повярвах в приказки, от онези хубаво реалистичните, но все пак хубавите. Ако не и преимуществено в тях, казано под секрет- вярвам в приказки :) И затова сигурно живея на моменти като в приказка ::)

Мъжете започват все повече да приличат на жените- в днешно време повечето от тях знаят, че нещо искат, но не знаят какво точно. Опитите им да намерят себе си, стават все по- дълги и труднопродуктивни, а критическата им възраст все по- женствена и много по- опасна като последствия за тях и околните. В заключение- истинските мъже истински се изчерпват със застрашителни темпове ...

Убеждавам се все повече, че талантът и мързелът са правопропорционални величини.... жалко за таланта ....

Има пътища, които трябва да бъдат извървени до края.

Човек става точен за другите, когато е преживял и разбрал своите болки, без самосъжаление и напразни обвинения, когато е успял да запази нещо човешко в себе си и не си позволява да осъжда другите.

Не можем да се месим в изконните права, които хората притежават априори. Аз може да не разбирам и приемам много неща, но това си е моята позиция. В същото време другите хора си имат тяхната позиция и за тях тя е единствено правилна, защото е част от света и душевността, които са избрали за себе си. Ние нямаме право да се сърдим за това, че някои хора са избрали сами да осакатят себе си духовно и житейски.... това е. Можем само да реагираме по единственият възможен за нас начин, в нашият си свят и възгледи.

Вековете са такива, каквито са, просто душите са мъртви.

Дам, тук е страната на неограничените възможности :)

Малко лудост на никого не вреди :)Дори е препоръчителна :) Животът трябва да е интересен и, за да е такъв, изцяло от нас зависи да мислим за него така, да го въприемаме така, да го живеем така и винаги- само, както го усещаме за редно.

Няма как да очакваш другите да не те съжаляват, ако виждат, че сам се съжаляваш!

Не можеш да се съобразяваш с другите, само, защото така те очакват от теб. Не можеш да им помагаш, само, защото те си мислят, че си длъжен да го правиш. Тръгнеш ли по този път- да живееш заради другите и очакванията им, накрая ще забравиш как да живееш за себе си и нещо още много по- страшно- ще изгубиш своето „ себе си”....

„ Аз те познавам много добре ! ”

2012-01-08T14:34:00.000+02:00

Нима ?! :)Винаги съм се усмихвала иронично, когато чуя тази фраза, независимо към кого енасочена. Да видим ... кого си мислиш, че познаваш много добре? Някоя или някоичасти от характера или поведението, които са показани пред тебе? Хммм...

Пред различните хора в ежедневието ни, ние показвамеразлични модели на държане, фрази, действия. Колкото повече време прекарваш седин човек, толкова по- често показваш пред него основни / но не всичките/черти на мисленето и характера си, по простата причина, че много често или преимуществено , се намирате в еднотипни ситуации от ежедневието или от работата. Някак си твърде самоуверено ще е , ако самона тяхна база, започнеш да твърдиш колко добре познаваш един човек. Нещоповече- в момента, в който си помислиш това, идва този, в който въпросниятчовек ти доказва съзнателно или не, че не го познаваш всъщност.

Хората се променят. Понякога твърде бързо и неуловимо. Ведин момент, може да ти покажат неща от себе си, за които даже не си подозирал,че съществуват. И какво ще си помислиш тогава- „ Боже, каква скритост ! ” или „Кога се промени токова много?” . Всъщност никога. Този човек винаги си е билтакъв, но не винаги го е показвал. Носенето на елегантни или по принуда маскиднес е ежедневие. И всеки си има достатъчно основателна причина за него, да гоправи. Нямаш право да съдиш човека за това. Както и нямат право да те съдяттебе. Това е едно от определенията за моралност и етика в поведението.

Ала да твърдиш, че познаваш някого много добре, е простоглупост. Дори хората, които живеят като семейство или в едно семейство, въпрекимногото време, прекарано заедно, не могат да се познават всецяло и добре. Ти можеда си мислиш, че всичко си видял и в същото време да си толкова далеч отистината. Защото няма човек, който изцяло, във всеки един момент да споделякакво възприема, мисли, как се чувства или какво изпитва. И само заради тозифакт, не можеш да твърдиш, че познаваш някого изцяло, че без думи, само по поглед може да се разбирате / не, че не може, но това не е всичко. Не е всичко! /. Ти познаваш само това,което ти се разкрива по един или друг начин. Но остава още много, което невинаги или никога не ти се показва. Остава една частица, която не познаваш. Итова е нормално. Ненормално е да си мислиш, че хората са ти ясни от и до.

Затова- внимавайте, когато " познавате" някого. Заплаща се горчива цена за всяка неуместна проява на самоувереност. Понякога- и твърде скъпа. Просто използвайте думите по предназначение :)

Живота не те чака да реагираш

2012-01-06T13:45:00.000+02:00

Трябва да си гъвкав. Да можеш да мислиш пластично, разчупено, отвъд границите, които възпитанието ти е наложило през годините. Да можеш да виждаш надалеч и да си готов да реагираш. Защото живота няма време да те чака да се напаснеш към него. Трябва ти да си самият живот.
И си мислите, че е лесно?
Поставете си една дългосрочна цел. Крайният срок на осъществяването й ще е някъде там. Не мислите за него, когато сте в началото, заредени с хъса и ентусиазма на новото. Действате. Времето минава. Някак се канализират нещата от вас в бавни коловози, влизат в платото на всекидневното " малко по- малко, все по- близо до целта."
Крайният срок обаче пристига. Последните месеци главоломно ви увличат и разбирате, че свиквайки с комфорта на платото, не сте свикнали с идеята " А когато стане ... "
Става. Случва се. Но не малко по- малко, а бързо, толкова бързо, колкото не можете да измислите всичко плавно и последователно.
Трябва да си гъвкав. Сега. Защото Срока приключва и виждаш, че нещата започват да се реализират, като спусната топка от билото на усилията ти- набираща скорост, набираща преспите, през които премина, за да се разстеле с цялата си буйност в полето на постигнатото.
Едно е да знаеш, че някога нещо ще стане и да тичаш към него, прегърнал утрото на своите възможности, на прага на една отдавна жадувана мечта. Мечта, претворила се в цел. На финала, изправен пред успеха на реализиращото се, някак вече не мислиш за спринта, за завоите, за пътя, за усилията, радваш се и ликуваш, знаеш, че се Случва, че Става това, което отдавна е копняло сърцето ти. И страха не се отказва тогава точно да застане до тебе с въпроса- " А после?" ...Водопадно завъртян в онова, което си копнял, в неговото настояще, което те потапя, следват лавинообразни въпроси, започващи с " Ами ако ...".
Нямаш време за тяхното безсмислие. Искал си дълго, копнял си много, животът ти се отплаща и няма време да те чака да реагираш с безкомпромисността на началото. Защото си в края. И трябва подобаваща реакция.
Гъвкав възторг за онова, което ти предстои и, за което толкова много се бори.
Най- тъмен е часът преди изгрева на слънцето, споделят народите. А най- красив- хоризонта на новите възможности !

Vintage christmas

2011-12-09T14:19:00.001+02:00

Vinatge не е само стил, нито само епоха. Той е начин на живот. Живот, който със своята приятна носталгичност, на онова, което е било, противодейства на сегашният технологичен бум.
Vinatge отбелязва епохата от 20- те до 80- те включително. Към днешна дата дрехите, мебелите, интериора в този стил, са изключително ценни и скъпи, но не е невъзможно да въведете духа на епохите и у вас, с подръчни средства.
Винаги съм имала едно тихо влечение към красивото минало, запечатано на пожълтели снимки, грижливо пазени в дървена кутийка, към старите мебели, уютно подредените с възглавници дивани, портретните снимки тип картина на стената, към сгушени сутрини, към стари ракли ... в старата къща, в която обичах като малка да се намъквам и да бродя под гредите на чудният таван, докато пода приятно проскърцва, имаше част от vintage- духа, с който очевидно съм израстнала. И, в който днес ще си позволя да ви пренеса, като за една много сгушено- уютна коледа, в която в кухнята мирише на черно сутрешно кафе, топли сладки и канела, в гостната времето е спряло, загърнало от заскрежените прозорци, а камината нежно пука в своята топлина. И е някакси old- cool, спомнено незабравено ....

Останалите предложения- с етикет " тренд" :)

Коледна декорация за маса

2011-12-04T13:32:00.000+02:00

След коледните декорации за вкъщи, следва декорирането на коледната маса- в студено синъо или скрежно бяло, в топлото червено или свежо зелено- избора е изцяло Ваш :

Коледни декорации за вкъщи

2011-12-02T11:23:00.000+02:00

Тази година ще съм навреме с идеите за коледни декорации. Тук ще Ви представя няколко леснички за изпълнение предложения как да декорираме различни участъци вкъщи, така че да приличат на тези по списанията :) За коледен уют Ви трябват коледни топки или други налични играчки, цветни ленти, шишарки, прозрачни купи, свещи, червени покривки или салфетки, гирлянди тип гердан или обикновени, дървени или керамични купички, борови клонки и т.н. Тоест- не е нужно съвсем точно да реализирате предложенията, просто съблюдавайте цветовата гама и вложете собствен стил ....

Първото предложение е свързано с мястото на коледните топки- не е нужно да са на елхата. Ако се чудите как да ги закрепите, залепете ги с тиксо на перваза над прозореца, но здраво :

Коледните украшения можете да наредите и в поднос, паничка, панерче, изящна чиния- избора е ваш. Декорирайте отстрани с цветни лампички, гирлянди, изкуствен сняг или ги оставете просто така в подходящ за целта ъгъл :

По- нетрадиционно предложение- ако Ви се намира неизползваема или незапълнена рамка за картина, запълнете я с коледни украшения и я поставете на подходящо място- врата, стена на коридор или някоя по Ваш избор. Закачете украшенията на панделка, която да залепите или заковете с финни пирончета на рамката :

Венеца не е нужно да е от само борови клонки и червени панделки- бъдете креативни :

По парапета можете да закачите естествени или изкуствени борови клончета. Ако не Ви се намират финанси за изкуствени украшения, наберете си борови клончета, завържете ги като букет с панделка в избран от Вас цвят, накичете ги с коледно украшение, сушени цветя или плодове, друг вид клонки, шишарка и подобно и ги завържете здраво около парапета:

Наредете картички от тънка хартия над камината или около прозореца, над някой шкаф, зад тях прекарайте коледни светлинки / като се влючат, придават приятна мека светлина, окъпваща картичките/. По избор пред или сред тях- клонки, букетчета, дребни саксийки или, каквото Ви се намира вкъщи :

Заградете курабийки, плодове, свещи или борови клонки със сухи дървесни елементи:

Можете и на масата да декорирате по същият начин:

Свещи или само една, сложете в дървено плетено панерче, в което има изкуствена трева / можете и естествена да си наскубете, но не препоръчвам- трябва да я поливате/, около тях- шишарки или орехи или някакъв наличен плод, малко гирлянди / внимавайте за височината на свещите и тази на гирляндите- да не са запалят/, няколко канели пръчици или аролатни такива. Декорацията може и да е с камъчета от градината и борови клонки- избора е изцяло Ваш, а композицията е следната:

Тук свещите са на масата, в тон, който й подхожда. Важното тук е съчетаването на цветовете- постига се доста по- забележим уют и преливност на посочените. Борови клонки върху поднос, с коледни украшения и свещи / може и само една сващ- според , каквото имате/ :

Свещите са в еднакви чашки, чиито ръбчета декорирайте по избор с клонки или, каквото Ви се намира. Важното е по ръбчетата, на безопасно разстояние от свещите да има декорация. Ако не Ви се намира никаква, просто между свещите в чашки, на зиг- заг, сложете ниски гирлянди, борови клонки или цветни лампички:

По една свещ в купичка, с топки отстрани. Запомнете- дребните детайли са важни. Тук- съчетаването на цветовете- свещ, купа, коледни топки, около купите- клонки по избор, ги прави да изглеждат луксозно:

Свещта е потопена в цилиндрична купа с клонки / може и борови/ и плодчета, плуващи отстрани. Всичко това- сред борови клонки:

Това по принцип можете да си купите от магазин, но можете и сами да си направите, да не говорим, че в пръст свещите доста добре се закрепват. Трябва Ви малка празна саксия с пръст, свещ, която да забодете в нея и елементи за декорация около самата свещ, така че да закрие пръстта. Въпросните елементи са по избор и възможности:

Стари, неизползвани свещници можете да запълните с еднакви или различни букетчета от храстови клонки, борови такива, дренкови плодчета:

Това предложение е по типа 2 в 1- нещо, което лично аз много обичам. Три еднакви чаши със столче, обърнати по този начин- отгоре малки свещички / тоест използвате чашите като свещник/ , а отдолу покриват клонки, може малки коледни топченца, някакви коледни фигурки- каквото Ви е налично:

Тук смятам няма нужда от обяснения :

Вземете една шишарка и малко цветен спрей и ... пръскайте на воля в избран от Вас тон. Няколко такива шишарки подредете на подходящи за целта места. Ако това ще е коледната маса, нека цветният спрей да съвпада или се допълва с цвета на покривката или основният елемент на нея :

Елегантно и простичко предложение за коледната маса- цвета на панделката съвпада с този на ръба на чиниите :

Миналата година предложенията за коледна трапеза бяха такива.

" Да убиеш лекар "

2011-11-30T22:12:00.001+02:00

Много мислих дали изобщо има смисъл да пускам това тук, но в днешното безсмислие, в което живеем, на кой ли му пука изобщо.
Давам директен линк, към статия, в която много неща са брилянтно казани. Те са другата страна на медала " Лекар в Бг"- не онази, която журналистите в по- голямата си част и конкретно всички малоумници от бтв захапаха, предъвкваха, изкривяваха в невероятни мащаби и през причудливите призми на едностраността , а не на безпристрастието, изплюваха нагло в ефира и ще продължават да го правят.
Това е линк към позиция, за която отдавна тръбя- не всички под един знаменател, не всички по един калъп, защото и на онези, които се имат за сериозни и отговорни, тук слагам и себе си, в един момент ще ни писне да ни сравняват с мършата и просто ще си хванем пътя ... кой ще лекува тези, които остават .... съжалявам, отдавна вече спря да ме интересува.
Мога само да обещая съвестно и по същият начин да продължавам да изпълнявам професионалните си задължения, докато съм в тази държава.
И последно, замислете се, когато плюете по нечие име със или без основание , не забравяте ли да споменете и имената на онези от гилдията, на които сте благодарни ? Не забравяте ли? Е, май не всичко е едно и също ....

Vsekiden.com

По отношение на статията нямам какво да коментирам, както казах- брилянтно написана, поне според мен. Това, че я пускам тук, не е , за да търся нечия подкрепа, съжаление или съпричастие. В " Защо не?!" винаги се стремя да покажа и другата гледна точка. Защото такава винаги има. В случая, тя съвпада с моята собствена.

Какво трябва да знаем при изписване от болница

2011-11-26T17:01:00.001+02:00

Тук ще разясня много подробно, какво е необходимода съблюдавате, когато Ви изписват от болнично заведение, какво да иматепредвид за периода след болнично лечение и, да се надяваме, че някоинедоразумения ще Ви станат ясни дотолкова, че да не обвинявате лекарите занеща, които са диктувани от системата, както и за такива, които изцялоперсонално зависят от Вас.

Изписването Ви от болнично отделение ще стане към обяд.Предният ден ще Ви съобщят да се обадите на близките си да дойдат да Ви вземат/ ако сте от друго населено място или по- отдалечено в града, или не можете дасе предвижвате./. Бг болниците не предлагат транспорт при изписването Ви, такаче обадете се на близките си да дойдат или да Ви намерят транспорт.

В болница ще лежите толкова, колкото е минималният престойпо пътеката, по която сте приет, независимо дали за този срок ще се почувстватепо- добре или не. Сега тук ще трябва да обясня. Пътеките са наложени от Касата.Във всяка от тях е посочен минимален болничен престой. Напр. пътека Епилепсия-мин. престой- 3 дни, Нарушение на сърдечният ритъм- мин. престой- 1 ден, пътекапневмония- мин. престой- 7 дни. Нещо много важно- в никоя пътека не е посоченмаксимален болничен престой. Това се преценява или би трябвало да се прецени отлекуващият Ви лекар. Но доста трудно се получава по следните причини- 1 – броятна леглата в дадено отделение е ограничен до определена бройка- например 10.Всеки ден става прием ако не на планово болни, то на спешно болни. Приемат сеот двама до трима души на ден / за съжаление има дни, когато са и повече/,тоест- за около три дена леглата вече са запълнени. Ако всеки от болните лежи вотделението за повече дни, посочени от минималният престой, за кратко време вотделението няма да има място , където да се настаняват болни. А могат дапристигнат и такива в много по- тежко състояние, отколкото са тези, които вечележат. И какво правим тогава? Не може такива болни да се върнат вкъщи, нито дасе оставят в коридора. И хоп- лекарят е с вързани ръце. Трябва да изписва. Невинаги или почти никога не се изписват по- здрави пациенти, отколкото саприети, точно заради това текучество на пациенти- населението никак не ездраво, така че болните за хоспитализация са огромен брой. И трябва да сеизписва, за да бъдат приети следващите. Броят на леглата в едно отделениезависи от категорията на болницата, а тя се определя от акредитационна комисия,назначена от министерството, с участието и на Касата. Така- тоест- и това независи от лекарите в отделението. А броят на леглата не съотвества на броятболни сред даден регион.

Има и една вторапричина за изписване по този начин- остойностяването на пътеката. Всяка пътекана Касата има определена ценова стойност- примерно, пътека инсулт- Касатаотпуска за лечението на всеки исхемичен инсулт / без оглед неговата тежест/1640 лв.- грубо посочено. Тези пари трябва да стигнат за минимум 7 дни лечение,включващо консумативи, лекарства / които никак не са от евтините- можете дапроверите в Интернет за точни цени, прост пример- амп. Сомазина/, банки,манипулации, изследвания / които се правят всеки ден/, вкл. скенер, ЯМР принужда, пункция при нужда, за сестринскии лекарски труд изобщо да не говорим. Тези пари не покриват случаите на тежъкинсулт, чието ефективно лечение ще е 1 месец. Няма как пациента да остане вболницата в този случай, защото няма кой да плаща за лечението му. Трябва да гонаправи болницата с незнайно какви пари, тоест- тя става длъжник. А каквоправиме с пътеките, които са за повече пари- например в съдова хирургия, оперативнипътеки, някои от тях. Така- лекарят отново е с вързани ръце. При заплата отчисто 500 лева на месец, той сам няма как да поеме лечението на пациент. Итрябва да изписва. Тоест- пътеката като продължителност дни никак не отговаряна цифровата себестойност. Това е продукт на „ ефективните” глави от Касата. Тоняма как и не се определя от лекаря.

Така че- и да сте недоволни или не достатъчно повлияни отлечението за престоят Ви в болницата, отправете недоволството си към Касата, некъм лекарите в съответното отделение.

Друго важно нещо при изписване, което може да Ви направивпечатление - липсата на съответствие в документацията. Тоест- рецептата, коятоще Ви дадат при изписването е възможно да не отговаря на изписаните по епикризалекарства. Защо става така? Поради дефицит на лекари, наличните се въртят насмени. За месец или за седмица може да има един, който е „ Лекуващ лекар насъответното отделение/ сектор” и той ще се е подписал на Вашата епикриза. Презтова време ще Ви визитират и други лекари. Това не означава, че този лекар Ви еприел или е бил наличен в денят на Вашето изписване. Значи, приема Ви докторИванов / името е произволно/- той Ви прави терапията при приемането. В денят наВашето изписване, дежурен се пада да е доктор Петков. Той Ви пише рецепта,каквато прецени за добре. Ако му остане време, ще я отрази в историята назаболяването Ви. Но ако не му остане време, лекарят- напр. Др Василев, койтоприключва историята на заболяването Ви, ще напише лекарствата, които той смята,че трябва да Ви се дадат. Значи- имате рецепта от един лекар, документите Ви гипише друг, а трети може да извади епикризата- официалният документ, който седава, когато ви изписват от болницата и там да е написал съвсем други лекарстваза домашно лечение. За пациента това е объркващо. Но просто е невъзможно един исъщи лекар да ви проследи от момента на приемане, през престоят, до вашетоизписване. Не стигат кадри, както вече обясних. За личният лекар обаче това нее объркващо и той много добре е запознат с тези неща, които трябва да намеривреме да обясни на пациента. Друг е въпроса, че хич не го прави, щото толкоз мнработи, че няма време да обяснява.

Сега за епикризите:

Както вече казах, това е документ, който Ви се дава, когатоВи изписват от болничното отделение. Там е вписана вашата окончателна диагноза,изследванията Ви, резултатите от тях, консултите, които са Ви направени / акоима налични такива/, както и заключенията от тях. Посочени са лекарствата, скоито сте лекуван, а накрая- препоръки за лечение вкъщи / те се съблюдават отличният Ви лекар/, лекарства за вкъщи, а в някои случаи- и препоръки за ХДР /хигиенно- диетичен режим/.

Възможно е поради много работа в отделението, да не ви дадатепикризата точно в денят на Вашето изписване. Срока за това е до седмица, а внякои случаи- две седмици. Това е напълно нормално. Ако не Ви я дадат точно,когато Ви изписват, то трябва после Вие сам или Ваш близък да отидете да си явземете, така че, ако не е готова, когато Ви изписват, попитайте кога трябва дадойдете. Вашата епикриза е Ваша отговорност. Никой няма да Ви се обади потелефона и да каже- „ Елате да си вземете документите”. Епикризата ще Ви седаде в два екземпляра- единият остава за Вас / ПАЗЕТЕ СИ Я!!! /, единият трябвада занесете на личният си лекар. Моля, уважаеми пациенти или техни близки,четете ги тия епикризи! Да, има неща, които са на терминологичен език, ночастта с препоръките за лечение, диета и времето на контролните прегледи касаятточно Вас и никого другиго! И се пишат за Вас, не за комшията. На достъпенезик.

Какво ще рече контролен преглед?

1 месец след вашето изписване, имате право на два контролнипрегледа в същото отделение, в което сте лежали. Дните на прегледите ще саизрично посочени във вашата епикриза. В някои отделения дори вписват и къмколко часа да отидете в отделението. Ако час не е указан, времето законтролните прегледи е след 13. 30 часа за всяко отделение. Целта наконтролният преглед е да Ви прегледа лекар от отделението как се развиваздравословният Ви статус по отношение заболяването, за което сте лежали. Тозипреглед няма за цел да се занимава с ваши други болестни единици. Например-лежите в кардиологично отделение по пътека Инфаркт на миокарда. Отивате наконтролен преглед в ден, който е посочен на епикризата. Там, с преглеждащият Вилекар- кардиолог ще обсъдите заболяването, което сте имали и всичко, което гокасае. Това не означава, че ако предният ден сте си ударили пръста във вратата,трябва да го обсъждате с кардиолога/ моля, не се смейте, много добре знам защого пиша това/. За всякакви други оплаквания, извън заболяването, за което стележали се обръщате и докладвате на личният си лекар. Оправдания- „ Ама той неси гледа работата, ама той не си вдига телефона, ама него го няма”, нас ни най-малко не ни касаят, нито са наша грижа. Ние не сме нито Касата, нито държавата,за да заставим вашият личен лекар да си върши работата. Съжалявам, но факта е,че сами едва смогваме със своята, че да вършим и чуждата! В крайна сметка-всеки да си ЗНАЕ задълженията!

Така- имате право на два контролни прегледа и е желателно натях да си носите епикризата, рецептата дадена Ви при изписването ототделението, рецептурната книжка, ако имате такава, всякакви изследвания, коитоса ви дадени или са Ви правени по настояване на друг лекар, на личен лекар следизписването. Много важно е , ако имате ЕКГ / електрокардиограма- запис насърдечната дейност/ винаги да я носите с Вас, така, както си носите дрехите.Много честа грешка на пациентите е да връчват всичките си ЕКГ- та на личнителекари и ако с този пациент се случи нещо през нощта, идваме от Спешна помощ.Примерно оплакването му е от гръдна болка. Трябва да се направи ЕКГ. Това обачее моментен запис, който отразява текущото състояние, за да се види има лидинамика, на нас ни трябва и предходно ЕКГ. И на въпроса къде е то, ни втръснада чуваме „ При личният лекар.” Някак си няма как в 4 сутринта да се свържем снего, че да ни донесе ЕКГ. Затова- носете си ЕКГ- та специално и рецептурнатакнижка винаги, винаги с Вас. Не знаете къде какво може да ви се случи и дали щесте в състояние да обясните на лекар, който за първи път Ви вижда какво сеслучва до момента с Вас.

Да обобщим дотук- когато Ви изписват, трябва да получите:

1- рецепта

2- епикриза/ или след седмица- две от изписването. Питайте кога да отидете да си явземете, ако не е готова за момента/.

3- болнични.

Когато Ви изписват, трябва да отидете на касата наболницата, да заплатите леглопрестоят- броят пролежани дни. На ден някъде сепадат между два и три лева, всъщност зависи от болницата и отделението. Ако стележали във ВИП- стая, цената е по- висока. В отделението после трябва дапредоставите бележката за заплащането. От такава такса сте освободен напълно,ако имате ТЕЛК и група инвалидност над 73 %.

Когато Ви изписват, попитайте какъв режим трябва да спазватекато храна, напитки и начин на живот. И го запомнете. А после го спазвайте! Непропускайте в никой случай контролните си прегледи!

И в заключение нещо много важно- по закон на Касата, следизписването за дадена болестна единица, нямате право на ново настаняване вболница / независимо от вида й/ за същата болест, в рамките на 1 месец !Пример: Лежали сте за пневмония. Ако до месец след изписването отново серазболеете от такава, не могат в никое лечебно заведение / ако ще и в друг градда е/ да Ви приемат отново за пневмония. И това, уважаеми читатели , епоредната простотия на тия книжни плъхове от Касата. Веднага обяснявам защо.По- голямата част от пациентите на възраст над 65 год.имат поне две хроничнизаболявания- да речем хипертонична болест и ХОББ/ хронична обструктивнабелодробна болест/. Техният организъм е хронично слаб. Вероятността да лепнатгрип и да развият вирусна пневмония е огромна. И често, изписани след лежане попневмония, за три седмици, цъфват отново, особено в зимният сезон. И каквоправиме сега? Започва едно лъгане от наша страна, само и само, за да можем даги приемем в болница. Това лъгане се изразява в следното- приемаме ги по другапътека, да речем- дихателна недостатъчност, без те да имат такава. Ама сеналага. После пациента, на който е обяснено, че това заболяване го няма, но иняма друго по което да го приемем, ни заклеймява, че си измисляме и пишем ейтака. Ми ше си измисляме, като са ни вързани ръцете, а те виждаме, че сенуждаеш от болнично лечение, какво да правим- да те изпратим вкъщи по живо инездраво ли? Това лъгане се налага и по друга причина. Приет е пенсионер, лежи,оправя се, изписва се, назначават му се лекарства. Пенсията му обаче закъснява.Той не може да си купи лекарствата за това, за което е лекуван и се влошава.Идва за настаняване, обаче няма месец от последната хоспитализация. Не можеш даго върнеш, защото му трябват лекарства, той не може да си ги купи и нито така,нито иначе. Еми налага се да се лъже. И се лъже Касата, за да се избегнатнейните простотии. Защото лекарят няма как да обясни на пациента, че трябва даго върне вкъщи и „ оправяй се , както можеш, пък да се надяваме, че ще оцелееш”.Друга причина за влошаване през въпросният месец- пациента никак не изпълнявалекарските препоръки след изписването- не си взима редовно лекарствата, неспазва никаква диета или често прави отклонения от същата и т.н., т.н. , могада Ви изброявам до безкрай ...

Разчитам, че схванахте положението.

Това е всичко, което се сещам за важно за Вас и Вашитеблизки. Ако имате някакви въпроси- подчертавам въпроси, не оплаквания от лекариили ситуации, насреща съм да Ви отговоря, ако мога.

Крепко здраве пожелавам на всичките си читатели и нещо,което няма да спра да повтарям- профилактирайте се, уважаеми хора,профилактирайте се, за да сте сигурни, че ще стоите далеч от здравнинеблагополучия!

Ако се интересувате за прием в болница- тук съм обяснила.

Не мога да си пропилявам живота с боклуци

2011-11-25T21:15:00.001+02:00

Наскоро едно приятелче се завърна от чужбина на кратка почивка тук. Преди време с него бяхме спорили по скайп за положението и хората в Бг. Той слушал там новини по бг каналите и си мислеше, че е наясно за какво иде реч. Аз влязох в безкрайно разгорещен спор по отношение на истинското положение на нещата, тоест- липсващо такова и наличната каша, хаос, мизерия и злоба. Три дни, след като се завърна, просто тихо прошепна- " Права беше, тук всичко е разруха". Е, не е разруха. В разрухата има някаква надежда за бъдещо изграждане, за изчистване на старото, за да дойде новото, очакваното. Нали хаоса предвещава ред. Еми тук така не става. Разбира се, аз говоря строго от моята позиция и признавам, че за да мисля толкова крайно, заслугата до голяма степен е на боклука, с който ежедневно ми се налага да общувам.
Аз мразя всичко де що е българско. Типично българско имам предвид. Защото типичната българщина и простотия, особено последните няколко месеца ми поникнаха , айде да не пиша точно къде. Отдавна вече минах стадия на отвращението , на озлоблението, на отрицанието и изумлението / реда на подредба е произволен/ и сега съм в стадия на категорична омраза. Единици са и ще бъдат хората, с които имам желание да общувам. За съжаление , на работа ми се налага да кореспондирам с всякакви поплавъци и отломки, но пък извън нея, всичко е строго ограничено и единствено с онези, които все още мога да нарека квалитетни, хора, личности. В живота ми много хора , по тази причина- да не общувам с всеки, ме мислят за надута, превзета, " мисли се за голямата работа" и така насетне. Ок, говорете си, не ми пречите ни най- малко. Факт е, че станах изключително капризна по отношение на социалните си контакти, а за крайна да не говорим. Ако това, в нечии просташки или там, каквито се имат, очи изглежда надуто, добре дошло ми е- нямам ни най- малка потребност за изпълвам контактите си с нискокачествени разговори, да се напрягам да изслушвам поредната интрига, да трябва да проявявам съчувствие към поредният оскърбен от нещо си, да трябва да понасям поредното изтрещяване на- някой- си- там, който си мисли, че е единствено прав.
Преди няколко дена ми се случи нещо, което в началото ме подразни силно, но в последствие прецених, че не си заслужава да се паля на тънкообидността на някого - си- там. Вече приемам всяка позиция, на всеки, стига да не ми я навира в очите, но, простете, отказвам да изслушвам и се занимавам с всеки.
Искам качествен живот с качествени хора и това, че сама се стремя да си го подсигуря, строго подбирайки контактите си .... еми продължавайте да ме мислите за надута. Но с боклуци не мога да общувам.

Интересни предложения за вази- част 2

2011-11-22T23:37:00.001+02:00

Кой казва, че във вазите трябва непременно да има / само/ цветя ? :) Или, че трябва да говорим за класически вази?
Предлагам ви няколко идеи за декорация на вази, както и различни видове " вази" :) Обожавам подобен стил на декориране и не е никак труден за постигане, а стои повече от ефектно и помоему- страшно уютно:
Продължаваме и с втората част, а първата можете да откриете ето тук.

Интересни предложения за вази- част 1

2011-11-22T23:25:00.001+02:00

Българският лекар няма визия на такъв

2011-11-13T14:11:00.001+02:00

Тази си публикация пиша с известно прискърбие, сериозна доза изумление и още по- негодувание. Ще уточня предварително едно- НЕ СЛАГАМ ВСИЧКИ ЛЕКАРИ В ТОЗИ КЮП! ВСЕ ОЩЕ ИМА И ТАКИВА, КОИТО НЯМАТ НИЩО ОБЩО С НАПИСАНОТО ПО- ДОЛУ! АМА НИЩО! И СЪМ БЛАГОДАРНА ЗА ТЯХНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ!

Наскоро бях на общо лекарско събрание за приемане на някои декларации. Имаше доста мед. лица, измежду които лекари, фелдшери, сестри. Говорителите бяха трима, останалите слушахме. Тоест- опитвахме се. Специално аз, за себе си само мога да отговарям. Наистина бях отишла да чуя законовите норми и какви права ще имам по закон, интересно ми беше, но ... уви, не успях да чуя почти нищо, при все и, че бях на сравнително предно място. И, то , не защото лекарите зад катедрата говореха тихо, а , защото трябваше да се надвикват!
Бях изумена! Уважаеми колеги, нали сме висшисти, нали сме интелигенти, нали сме с претенции? Много уважително ли е , когато някой говори, друг да го прекъсва само, защото много държи да си каже мнението, убеден, че неговото е единствено правилно? Не са ли ви учили, че, когато някой говори, любезно е да не го прекъсваш, а да изчакаш да ти бъде дадена думата? Не беше ли редно, за два часа, да си изключите звука на телефона, вместо измежду редовете да трябва да изслушваме миксове от мелодии, от най- ставащите, до най- бъркащите в мозъка? Няма света да спре да се върти, задето два часа не сте отговорили на повикване, ако предварително сте уведомили, че сте на събрание.

Иначе всички искаме да ни обърнат внимание, да ни разберат. Е, как да стане това нещо, когато с поведението си или по- скоро липсата на такова, невербално или вербално заявяваме противното? Как можете да имате претенции, че искате, след като не давате от себе си? Трябваше ли на подобно важно събрание, да се държите като телета, хванати от гората и сложени в обор?

Или аз се взимам твърде насериозно, или съм с твърде различни представи за това каква е визията и каква трябва да бъде, на един лекар, но ако това, което видях, е лекарят на България днес, само ще поклатя тъжно глава, че никога няма да имаме сносно / не отлично, а сносно/ здравеопазване и качество на предлаганите медицински услуги! Ама никога.

Не може един лекар да не изслушва колегите си. Не може един лекар да се опитва да се надвиква с останалите. Не може един лекар да гледа единствено своята позиция. Не може един лекар да се счита за единствено прав. Не може един лекар да напада грубо друг лекар, без да знае мотивите и причините. Не може един лекар да говори само и единствено за пари, елеминирайки останалите не по- малко важни фактори. Не може един лекар да показва неуважително поведение към колегите си. Не може! И аз няма да намирам оправдания на подобен тип поведение. То е недопустимо в нашите среди!

И това не се пише от лекар, който е много добре уреден на пост, който дава дежурства по два- три часа или, на който всичко или повечето му е преимуществено добре. Пише Ви го колега, който държи и изисква сериозно и отговорно отношение към професията. Да си лекар е и трябва да бъде благородство, класа, поведение, начин на живот! Нашата професия, уважаеми колеги, е нашият живот! Малко са такива професии. Не можете нещо толкова възвишено да забравяте, принизявате и не влагате в него от себе си, а само да изисквате! Като изисквате, какво давате? Като искате, какво предоставяте? Това са взаимносвързани неща!

Замислихте ли се Вие, персонално, каква визия давате на професията , която практикувате? Замислихте ли се как изглеждате отстрани? И ако смятате, че това не е важно, замислете се дали ставате за благородството на тази професия. Достойнство, уважаеми колеги- достойнство, възпитание, високи изисквания към самите себе си. Аз персонално няма да се причисля към всички онези лекари, които нямат визията за такива. И тук не иде реч за липса на колегиалност, защото такива " лекари" не мога да призная за колеги!

П.С. Поста е написан като обръщение персонално към колегите ми. Няма за цел да събира оплаквания от лекари, тъй като не засяга тематиката за конкретни медицински случаи, заболявания или резултати от тях.

Есенни декорации - част 3

2011-11-13T12:30:00.001+02:00

Пъстротата на есента лесно може да пренесена вкъщи с няколко леки за изпълнение идеи за декориране, първата част от които ще Ви представя днес. Ключовите думи са само две- пъстрота и фантазия. Ако нещо не можете да намерите като асортимент, отпуснете въображението си и сменете с друго. Просто се превърнете в творци ... на топлина, уют, меки тонове, сгряващи очите и сърцата ....
Продължаваме с предложенията :)

Първата част- тук.
Втората- ето тук.

Есенни декорации- част 2

2011-11-09T17:02:00.000+02:00

Това е специален поздрав за любимата ми Анджи :

Първата част можете да видите тук.

Есенни декорации- част 1

2011-11-06T09:30:00.004+02:00

Има и такива хора- мъжът „ Едно и най- малко още едно”

2011-10-27T18:24:00.000+03:00

Той е разностранно непредсказуем. Мозъкът му работи катобръснач и е в пълен контраст с лежерното му излъчване или майтапчийскоповедение. Обикновено е душата на компанията. Най- често се поддържа. Рядко екрасив. По- скоро е невероятно магнетичен. Със спокойно присъствие. Сатмосфера, в която пръска чар съвсем несъзнателно. Как беше думата- а, да!-неустоим.

Не само за теб. И за още около хиляда жени. И всяка иска дабъде единствена за него. Хлъзгавостта и свободолюбивостта му привличатненормално, повече от който и да било афродизиак. Той не иска много и никак нее претенциозен- от харема си подбира по свой вкус според момента. Не смята, чеима красиви жени по определен шаблон. Счита, че всяка си има свой собствен чар.Всяка. Затова и всяка го иска, най- вероятно. Не се дава лесно. Хич даже. Вначалото прави бързи стъпки на сближаване, после внимателно, плавно и бавно сеотдалечава, приближавайки се към следващата. Защото с една не може. Не еинтересно. Неговото внимание постоянно трябва да се поддържа от нещо или отнякого. Разностранният му вкус- също. Това не е мъж за само една жена. Или самоедна дейност. Той постоянно трябва да се занимава с нещо, защото иначе всичкоби му омръзнало твърде бързо. Сигурно и да живее. А обича да го прави.

Той не дава обещания, които не може да изпълни. На женаспециално избягва съвсем да дава обещания. Харесва простички отношения- бездрами, без скандали и истерично- ревниви сценки.

Счита се за призван да забелязва жените, които го забелязват. Да играе стях. И само толкова. Защото той нищо повече не предлага. И нищо не ти обещава.Всичко е ясно, всичко е чисто. Още в началото. После ще е късно да се цупиш илисърдиш. Всъщност на себе си. Той не принадлежи на никоя

друга. Независимо, че ти не си на същото мнение. Безспорноси вярваш, че за него ще си единствената. Как беше думата?- а, да!-майсторката.

Е, изненада- в момента, в който вече си го мислиш, тойповаля в легнало положение следващата си жертва.

Не принадлежи. Но оставя следи.

Като наркотик- в началото- щедър на преживявания, после всепо- пестелив, а ти си в абстиненция за още и още.... велик ловец.

И, не, че няма- има сърце, доста благородно дори- все пак нее лесно толкова много жени да са в него.

Този тип мъже никога, никога не се отказват от себе си. Да,те могат да се омъжат за някоя заблудена душица, но няма да спрат останалите сипохождения. Просто никога. Защото ще умрат от скука.

Вечно търсещи, никога уморени, вечно жадни- за още, и още иоще- жени и преживявания, разностранни таланти, умения- от всичко ако може поедно и най- малко още едно :)

Нещата, които можем спокойно и ползотворно да взаимстваме от мъжете ...

2011-10-27T13:40:00.000+03:00

Не вярвам особено в разделението „ жени” – „ мъже ”исъществуването на някакви кой знае какви грамадански, труднопреодолими разликимежду половете. Вярвам в съществуванетона два типа хора- стойностни и печатни грешки. И двете са неизбежнанеобходимост.

И в двата пола има голям процент такива, които стават и,такива, с които по- добре изобщо да не се занимаваш. За тях пък най- малко щеиде реч.

Има определени качества обаче, толкова типични за мъжкиятпол / поради Великата майка природа- Подбор и Еволюция/ , че чак ме хваща ядзащо и жените не ги проявяват. Цена нямаше да имаме тогава и определено нямаше дасме от съкровищата, които ти се иска да заровиш, а от онези, които ти се искада притежаваш.

И ако очаквате високопарно- градусови съвети за свалки, щесе излъжете. Тук ще си отбележа някои мъжки качества, на които страхотно севъзхищавам и трябва да си напомням, че е даже препоръчително да ги проявявам :)

Да не се обиждаме, когато искат просто да ни чукат и нищо повече от това. Наскоро станах свидетел на това как един пичага предложи в прав текст на мацка да я чука. Тя се възмути дълбоко и отговори, че не била такава жена. А, стига бе! Сега малко, демек моята, женска гледна точка над нещата-евала му правя на младежа, че точно и ясно, без недомлъвки, сваляне на звезди иувъртания, си го каза. Какво толкова лошо, че искат да те чукат? Ми имаш готинотяло за някого и този някой не желае сериозни отношения, преодолей го- понякогасекса си е само секс и в това няма нищо, ама нищо лошо. Никой тук не говори захарактер. Иде реч за тяло и директен изказ. Ставала съм свидетел и наобратното- жена казва на мъж „ Тази вечер ще те/ ме чукам/ ш ”. Нема виобяснявам как засия лицето на младежа. Когато после го дръпнах настрани и гопопитах не се ли е засегнал, че искат да го използват за секс, той ме изгледакрайно непроумнително и отвърна „ Ти шегуваш ли се?!”. За скептиците- жените имъжете в двата примера си изглеждаха добре, не става въпрос за „ Виж каквамацка иска да ме оправя” или „ Тоя па, къв е смотан”.

Да си го местим от единият крачол в другият.

Е, тъжният факт в цялата картинка е, че няма какво да сипреместим, НО .... основният смисъл се схваща. Не ми е все още много ясно товатяхното непукизъм или хладнокръвно приемане на нещата е, но се кефя на мъже,които не се засягат за щяло и нещяло. Както и, когато приемат спокойнокритиката, отговаряйки шеговито. Стоят си спокойни и усмихнати и току изтърватнекой бъзик, вместо да подскачат и се цупят. Съгласете се, че в над 90 % отситуациите наистина не си струва да се връзваме и да ги взимаме толкова личнонещата .... к’во патолкоз, в крайна сметка?!

n- минутен релакс след работа

Лично аз се дразня на прословутото американско поведениеслед работа- бирата- дивана- телевизора- и- не- ме- търси- повече. Но , след като се размислих за подобенусловен рефлекс, стигам до извода, че си е супер релакс. Ни приемаш, нипредаваш, отръскваш се от простотиите на денят и не носиш нищо негативно вкъщи.За някой мъже това е начина. Но повечето от тях просто влизат и млъкват заизвестно време или се излягат, или предпочитат да хапнат в мълчание. Каквото ида е- ключовата дума е мълчание. Малко тишина, колкото да си събера домашниятдух в себе си, моля.

Ден за мързел

Правило ми е впечатление, че мъжете не си нарочватопределени дни за себе си, нито им дават подобни измислени имена. Просто в денот уикенда, предпочитат супер леката програма- спане- секс- хапване- спане-секс- хапване- току някой телевизор и пак същият цикъл. Е, вярно, че не им е додомакинстване и деца в този момент, НО .... вас пък кой ви кара? Според менмогат да се измислят варианти- ако единият ден от уикенда половинката ви каратака, то другият ден вие ще карате така и няма да има сърдити. Все може да сенамери един ден, в който единственото, което да правите, е да мързелувате. Покакъвто начин си искате. Здравословно е впрочем.

Да не забравяме приятелите си, след като си имаме гадже.

Преди време едно момиче от компанията имаше навика щом сихване гадже и тотално да отебава всичко приятелско, а после, когато скъсат поедна или друга причина, да идва и да плаче на рамото на всички ни. Три пътиизтърпяхме така и после отказахме подкрепа. Все пак- гаджето е до време,приятелите се предполага, че трябва да са завинаги. Някои, съобразявайки се с „вкусовете” или „ прищевките” на гаджето, пренебрегват приятелите си по една илидруга причина. Което е глупаво.

6. Да не се караме за мъж.

Изключително рядко за всичките си години съзнателен живот,съм виждала мъже да се карат за жена. Ако трябва да съм честна- само единединствен път- момчета се сбиха, а после станаха първи приятели. Кажете мисега- между колко жени ще има подобен завършек? Най- фрапантното за мен-приятелки да се скарат за мъж- егати и приятелството е тогава. Не, че и аз несъм попадала в такава ситуация, но никога не съм си позволявала заради мъж дазагубя приятелка / ако тя наистина ми е такава, разбира се/. Грозно е, когатожени започнат да си погаждат номера, да интригантстват, само и само да спечелятза неясно колко време неясно какво мъжко внимание, а довчера видиш ли, са гораздавали приятелки.

7. Малко по- малко очаквания осигуряват по- малко разочарования

Това отношение е специално във връзките. Жените иматинтересната идея, че като са с един мъж, значи имат право да му бърникат похарактера и да поставят изисквания пред него, базирани на собствените имочаквания. Това малко като работата с родителите и техните неосъщественижелания, които преескпонират в децата си. Такааа.

Няма смисъл- резултата е винаги един и същ. Природата сиследва собственият ход и или го приемаш, или не. Средно положение няма. Поне незадълго.

8. Да не се взимаме твърде насериозно.

Мъжете не само, че не си го слагат на сърцето, но имат идруго приятно качество- много реален поглед над нещата и ситуациите. Нищо не есамо веднъж и завинаги, нито единствено. Идват нещата и отминават, не трябва дасе вкопчваш в тях. Могат да те повлекат със себе си. А това е твърде сериозно.Животът е достатъчно сериозен, че да трябва и ти да се взимаш насериозно. Тойтрябва да се живее. Просто да се живее.

Невинна наивност

2011-10-25T12:11:00.000+03:00

- Вярваш ли в любовта?
- Да.
- Защо?
- Защото я има.
- Убеден си в съществуването й ...
- Изпитвал съм я. Чувството да се влюбиш е прекрасно. Изпитвал съм го само два пъти. Искам пак да го изпитам.
- Влюбването може и да е мимолетно, а като цяло не е трайно ...
- Е, да. Но е прекрасно. Ти не вярваш ли в любовта?
- Не.
- Защо?
- Защото я няма.
- Убедена ли си в това?
- Сигурна съм. Някога и аз вярвах в нея, в това, че , когато обичаш, когато се влюбиш, сте си единствени един за друг. Вярвах, докато разбрах, че любовта е често многостранна и всяка страна си има място или си търси такова. Разбираш ли? Не вярвам в приказките за единственост.
- Е, стига сега де, просто още не си го срещнала.
- Точно, защото съм го срещнала.
- Тогава не сте един за друг.
- Не е казано, че с човека, с който си, сте един за друг. Ти на колко си? На 26 ли беше?
- Ахам.
- Дете .... прекрасно е, че в очите ти още има вяра за любов. Пожелавам ти я. Не си и не позволявай да спираш да вярваш в любовта. Ще я намериш такава, каквато я търсиш.
- Знам.

По- силна

2011-10-21T16:03:00.002+03:00

Неподвижна. И тиха. В съзерцание. Почти виждам мислите ми как се гонят в надпреварата на събитията, които си спомням. Иска ми се да имам отговори. Ако може- готови. Не от онези изстраданите, не от онези плодове на преживяванията, които ми показват колко много още имам да израствам. Обичам да искам, да питам, да знам, да получавам. Всичко.
Макар че днес съм в ленно съзерцание, прожектирайки дните си. Онези, през които някак си или развълнувано, помитащо или разбунтувано минах. Взех решения. Направих избори. Наистина ли вървя напред? Ами ако се окаже елегантен остър завой, след който следващият те връща в началната точка? Дали ще ми е толкова забавно и тогава, когато застана в същата точка на същият път? Осъдена да се повтори. Толкова сладко ли беше тогава да допусна същата грешка и сега? Или невниманието беше нарочно? Да съм си повярвала, че този път ще мога да устоя? Че в същите условия ще реагирам като вече по- силна? По- мъдра емоционално? Пораснала може би малко? Имат ли емоциите възраст? Или срок на годност?
Сезонност. Цикли. И в живота всичко се повтаря, но под друго име.
Външно неподвижна. Вътрешно неукротима.
Този път си повярвах, че мога. Предизвиках я най- безсрамно. Съдбата, живота или , както там се нарича. В опасна игра. Твърде крехко възстановила се, но все пак по- силна отпреди.
Предизвиках я, за да си докажа , че мога. Защото знам. Поредният сезон дойде, ще премине, макар и с друго име, сцените са същите, но този път .... този път аз съм различна.
Готова да премина, приема и победя. По- силна.

Смъртта, с която не свикнах и усмивките, които остават

2011-10-12T20:12:00.002+03:00

В живота си съм губила много хора. Някои поради раздели, други поради ненавременна или навременна кончина. С времето свикнах да приемам загубите. Не да не се привързвам, защото ми е непосилно, но да приемам, когато някой, по някакъв начин си отива. Обаче и до ден днешен не мога да свикна, когато някой Внезапно си отиде.

Остава една малка, нелепа празнина, пълна с въпроси " Ама как?", "Защо", " Кога?". Не, не съм загубила близък човек. Всъщност никого не съм загубила, а съм се замислила. Преди малко разбрах, че един от комшийте се е споминал. Лека му пръст. Изумих се от себе си, че ми стана тъжно. Не познавах този човек. Почти не съм общувала с него. Виждала съм го в продължение на много сутрини подред, когато отивам на работа. Винаги се усмихваше, когато се разминавахме. Винаги пушеше цигара или тя просто димеше от ъгълчето на устата му. Никога на никого не го бях чула да се оплаква от нищо. Винаги се усмихваше. Някак си .... всеки път, когато такъв човек си отиде, ми става тъжно....
Още много усмивки, които ще липсват....
Той ги подаряваше просто така- от сърце и от душа. Не знам колко от хората, които се докосваха до тях, му отвръщаха със същото. Беше чепат характер, имаше дрезгав глас. Но все се усмихваше. Сега аз ще се усмихвам вместо и заради него. Всяка сутрин, когато мина покрай мястото, където се разминавахме. Една усмивка. Знаеш ли кой може да усмихне и да донесе малко късче споделена радост в нечие сърце? Знаеш ли?
Аз не, но отново ще го направя, напук на всички мрачности, които остават. И, знаеш ли, когато следващият път някой ти се усмихне, попитай го- " Как сте/ си? " и продължавай да раздаваш усмивки. Те винаги оставят следи, в които някой намира просека мъничко щастие :)

( Пред ) есенни декорации

2011-10-06T12:52:00.001+03:00

Последно събрани слънчеви лъчи, запечатани усмивки, вятър в косите, мирис на дъхаво- за последно или предстоящо, сред изменчивостта на природата и времето отвън. Какво пречи да пренесем последните целувки на лятото вкъщи или да декорираме предстоящо есенно дома си?
;)
Предлагам ви няколко идеи за декорация в граничността на два от най- запомнящите се сезона- лято и есен , с пожелания за топли емоции, слънчеви усмивки и плодородие от красиви изживявания ....

Късчета от Рая- Zion National park

2011-10-06T12:37:00.000+03:00

Докато си разглеждах разни сайтове, попаднах на невероятни картинки, които днес и в още няколко други пъти ще споделя с вас. Нямам изграденият навик да се интересувам точно от местността, където са правени, но този път поразрових.
Не преставам да се омагъосвам от невероятно красивите места, с които е изпъстрен света. Свят, който разчупва граници, въздиша с лекотата на изгряващо утро и разширява хоризонти като пенлив водопад, чиито пръски рисуват дъги. Бих искала някой ден да отида там- на тези места, които ще ви покажа тук. Защото са късчета райско богатство, които наистина съществуват и носят безценни мигове- красота, впечатления, фантазия, които оживяват, ако се докоснеш до тях и осъзнаеш колко мъничка, но значима част от Вселената си .... в този свят на неограниченост и свобода, които само сърцето може да притежава в ударите си.
Ако някой от вас е бил в някое от тях, ще помоля да сподели опита си ;)

Днес ще Ви разходя из Зайон или Сион - национален парк в САЩ, известен с пустинно- скалните си образувания и лазурно- синъото небе. Тези образувания съставляват своеобразен масивен канъон от пясъчни тунели. Не по- малко уникални са и цветовите окраски, които биха зарадвали всеки естестволюбител или фотограф- скали с цвят на сметана, розово феерично и керемидено червено....

Парка се намира в югозападните щати, в близост до Спрингърдейл, Юта. Има уникално географско разположение и разнообразие от животински и растителни видове / за пример- около 289 вида птици, 75 вида бозайници, в това число само 19 различни вида прилепи, 32 вида влечуги и т.н./

Всичко това, разположено в няколко зони на живот- планински масиви, канъони, реки, естествени арки и монолити.
Геологията на парка включва 9 формации на над 150 млн. години, предимно от мезозойската ера, формирани от намиращите се в съседство Колорадско плато, Великият басейн и пустинята Мохаве, главно от издигането на платото и климатичните влияния.
Седиментите са отложени от топли плитки морета, бързеи, езера и пустини. Издигането на платото Колорадо излага тези формации на ерозия от реки и потоци. Доста по-късно, лава покрива някои райони на Зайон. Най-старите формации са изложени по крайбрежието на Върджийн ривър, а най-младите- в областта на каньона Колоб.

Канъона е добре оборудван с всички удобства, дейности и возмъжности за развлечения, от които се нуждаете, ако планирате визита до там. В парка има хотели, но можете да спрете избора си и на нощуване в палатки, край лагерен огън, в къмпинг условия. Избора на хранене се осигурява от ресторанти, в които можете да хапнете хамбургери, тако или хубава сочна пържола.
Ако посещавате парка, предвидете си от три до 5 дни, за да можете добре да разгледате всичко, което той може да ви предложи. Разглеждането с кола също осигурява спиращи дъха гледки.

Скално- пустинните образувания са с височина около 700 метра. Можете да се включите в пешеходни разходки, които се водят от рейнджъри.

В границите на парка се предоставят възможности за организиране на пикник сред красивата му природа. Можете да се спускате по реките или да изкачвате скалите.

Преди заминаването си за там, имайте предвид, че ще се озовете на значима надморска височина, затова е добре предварително да се аклиматизирате. Откъм сезонност, има около 300 слънчеви дни годишно там, като вероятността за валежи не е за подценяване. Като цяло обаче, климатът е сух и горещ, ще ви трябва прием на достатъчно течности. Освен това е добре предварително да резервирате стая, ако желаете да отседнете в хотел, поради голямата посещаемост на парка от туристи.
Не забравяйте да съобразите и закона за алкохол в щата Юта. На такъв имат право навършилите 21 години.

Времето през пролетта е променливо, с бури, като влажните дни са много по-често от сухите и слънчевите. Най-дъждовният месец е март. Цветята цъфтят от април до юни. През лятото е горещо (35 °C to 43 °C), но през нощта температурите падат (18 °C to 21 °C). Следобедни бури с дъждове са често явление от юли до септември. Зимата е сравнително мека.

По отношение на цените- къмпинг- варира от 16 до 30 долара на нощ, според това колко човека сте и къде ще къмпингувате. Всички дейности, изискващи въжета и специална екипировка, изискват предварително получаване на разрешение, което се заплаща. Началната такса е от 5 долара, някои от разрешенията са на цена от 18 долара до 32. Местата, на които са разрешени огнъове са строго посочени, извън тях не се разрешават такива. Дървата за огрев се закупуват предварително, защото не е разрешено събирането на дърва и използването им от самият парк.
И една малка виртуална разходка:

Има и такива хора- за онези, които се усмихват, въпреки сълзите си

2011-10-01T17:25:00.000+03:00

Този път серията " Има и такива хора", няма да е посветена на конкретен човек. Тя ще е за всички онези хора, които притежават умение, пред което се прекланям с цялото си същество- изкуството, защото то е точно такова, да се усмихваш и през сълзи. И определено не иде реч за сълзи от разплакана радост- тогава не е сложно усмивката да заискри на лицето ти.
Може би трябва да поясня малко- за мен усмивката- онази, искрената, непристорената, силната, споделящата, обличащата, съкровената, изстраданата, ИСТИНСКАТА е нещо съкровено! Много хора владеят изкуствените усмивки и, колкото и да се заблуждават- имитацията винаги си личи. Ала малко и безценни са онези, които и да виждат, че собственият им свят се разпада пред очите им, могат да се обърнат към останалата част от света и да й подарят най- скъпата си, искрена и топла усмивка. Най- истинската! Тя няма цена. Защото всеки от тези хора знае сам какво му струва да разлее устните си от ухо до ухо и да озари лицето си, заради това, което му остава да спаси.
Тази усмивка се учи трудно. Тази усмивка не е лицемерна, а изисква най- голямата сила на човешкият дух. Силата да не занимаваш другите с проблемите или трагедиите си, а да им подаряваш радост, въпреки и преди всичко заради мрака в теб. Тази усмивка не е с етикет " Всичко ми е наред" , а извира въпреки, че нищо не е , както трябва да бъде. Тази усмивка е усмивката на духа, който надживява. Всичко и всички.
И е трудна. Боли тогава, когато я даваш от себе си, но е възвишено. Изобщо- болката е всякога възвишена. Това не е усмивката, с която се надсмиваш и омаловажаваш собственото си разпадане, това е усмивката на тържеството за новото начало. Това е усмивката, която е толкова по- силна, колкото повече сълзи има да скрие. Това е усмивката, която не иска съжаление и помощ, защото болката е твърде лична и твърде дълбока. Това е усмивката, с която тези хора заявяват пред света- " Давай, Аз МОГА!". Това не усмивката на разрушението, а на прераждането.

Това е усмивката, която се учи най- трудно!
Дори сълзите да посребрят отблясващо ъгълчетата на устните, те пак се разлистват в усмивка, защото тези хора знаят, че каквото и да стане, ще го приемат. Заради себе си, заради другите, които остават, заради това, че са посрещнали с усмивка и с усмивка ще изпратят.
Всеки от нас е бил в трагични моменти от живота си, всеки знае какво е падение, какво е мъка, но тези хора знаят и още нещо- че с усмивка всичко е по- леко. Тези хора знаят, че не е необходимо да показват пред останалият свят колко им е мъчно, тежко, болезнено, защото това са си само техните болки, мъки, тъжности. Само техните. И друг едва ли би разбрал. Не и ако не е преживял. Но дори и пред преживелите, тези хора да покажат сълзи, това не е слабост. Това е онази вътрешна сила, която е чакала да се разлее, за да напои раните и да ороси пътя на усмивката. Защото те, дори и да поплачат, през сълзи ще се усмихват.
Защото не спират да вярват.
В онова, което имат- силата да се усмихват!

Поклон пред всички, които по този начин посрещат предизвикателствата на живота и не се предават, не спират да се усмихват, дори и да заплачат.

Оскар Уайлд - " De profundis" , Глас от бездната

2011-09-26T16:57:00.001+03:00

В тази книга са събрани две произведения на гениалният Оскар Уайлд- " Глас от бездната" и " Душата на човек при социализма". И двете са малко известни негови творби, втората не особено интересна за мен лично, докато първата е покъртителна, надживяна, болезнено искрена история. История по истински случай, в която главният персонаж е самият писател. Тази си творба, той създава през време на двегодишният си престой в затвора. Обвинението е категорично за тогавашните времена- " Хомосексуализъм и непристойно поведение". Присъдата също- две години строг тъмничен затвор- затвора Рединг, на Нейно Величество. Повода- екстравагантната / за онези времена/ връзка на писателя с неговият приятел " Бози"/ както галено се обръща към него/ или иначе казано- разглезеният до безобразие лорд Алфред Дъглас.

В " Глас от бездната", Уайлд с дълбоко прискърбие, огорчение и откровеност излива болезнените удари на сърцето си, разказвайки своята история с лорда. Понеже Дъглас никога не му идва на посещение, както и не написва нито един ред на своя любовник, Уайлд решава да излее емоциите и мислите си в своеобразно писмо, адресирано към лорда / В последствие обаче Уайлд решава да го съхрани в музей и да го направи публично достояние, за да възстанови репутацията на името си и семейството си/.
В затвора обаче му дават само по един лист на ден, за да пише. Повече не може. Въпреки това, Уайлд не губи нишката на мисълта си. Използва времето, с което разполага, за да направи една своеобразна дисекция на чувствата си към лорда, представя ни вижданията си за онази любов, която от най- сладката илюзия се превръща в най- тежкият за понасяне кошмар. Превежда ни през вълненията на Душата си , която макар и да не е окована, прозира капаните на любовта, унижението, самозабравянето, глупавите саможертви, трагедията, лицемерието, незаслужеността на отдаването тогава, когато повярваш, че най- неточният за теб човек е твоята любов, макар и твърде късно. Но късно ли е наистина, когато осъзнаеш, признаеш и приемеш?
Несъмнено любовта може да ражда затвори- пряко и преносно. Дали, в крайна сметка Уайлд надживява това свое увлечение, как един философ понася затвора заради оногова, когото обича, как изнежената Душа се сблъсква с тежестта на реалността, наречена " без любов".... всички тези катаклизми, вътрешни борби и осъзнаване, писателят брилянтно и с дълбока искреност ни разкрива в " Глас от бездната". За мен това е поредното произведение, което си струва да притежавате в библиотеката си, но нека оставя редовете да говорят сами за себе си ....

" Истинският глупец, на когото се подиграват боговете, е човек, който не осъзнава собствената си глупост. "

" Най- големият порок е това да си повърхностен."

" Основата на характера е силата на волята .... "

" Бях направил гигантска психологическа грешка. Винаги бях смятал, че отстъпването пред исканията ти по маловажни въпроси не означава нищо, че когато дойде най- важният момент, аз ще успея да възвърна естественото превъзходство на моята воля. Това не се случи. В най- важният момент волята ми напълно ми изневери. Всъщност няма маловажни и важни неща. Всички неща са еднакво ценни и с еднаква важност. Моят навик- отначало дължащ се най- вече на равнодушие- да ти угаждам във всичко, неусетно се бе превърнал в една истинска част от моя характер. Без да съзнавам това, този навик бе зафиксирал характера ми в едно постоянно и фатално положение. "

" Да си създадеш навици, означава да се провалиш. "

" Но ние, които живеем в затвора и в чийто живот не се случва нищо друго, освен тъжни неща, измерваме времето по болезнени и горчиви спомени. Нямаме за какво друго да мислим. Страданието, колкото и странно да ти звучи това, прави нашето съществуване възможно, защото единствено чрез него ние осъзнаваме това, че съществуваме и спомените за отминали страдания са ни нужни като свидетелство, като доказателство за нашата самоличност."

" Това, което осъзнаваш, винаги е правилно. "

" Омразата е форма на Атрофията, която убива всичко друго, освен себе си." 

" Целта на Любовта е да обича- това и нищо друго .... "

" Никой, независимо дали е голям или малък човек, няма право да вини някой друг за своето падение. "

" Да отхвърлиш собствените си преживявания означава да спреш собственото си развитие. Да отричаш собствените си преживявания означава да поставиш лъжа на устните на собственият си живот. Това е отрицание на Душата."

" Ако човек се срамува от това, че са го наказали, значи от наказанието не е имало никаква полза. "

" Болката, за разлика от Удоволствието, не носи маски. "

" Разсъждаваме във Вечността, но се движим бавно през Времето ... "

" Най- големите грехове на света се случват в мозъка, но в мозъка се случва всичко . " 

" ... просто, защото не искам нищо от това, което ми дават, да бъде прахосано. Така човек трябва да гледа и на любовта. "

" ..... вечна любов се дава на тези, които винаги ще бъдат недостойни за нея. Или, ако този израз ти се струва твърде горчив, нека кажем, че всеки е достоен да бъде обичан, освен този, който си мисли, че е . "

" Изкуството започва там, където свършва Имитацията."

" Всъщност, падението ми дойде не заради твърде много индивидуализъм, а заради твърде малко ... "

" Никой не може да прехвърли своята отговорност върху някой друг. Отговорността накрая винаги се връща при своя истински собственик."

" Може би, мислиш, че човек може да изпитва чувства, без да ги заплати. Но не може. Дори най- възвишените и себеотрицателни чувства, трябва да бъдат заплатени. Странното нещо е, че точно това ги прави толкова възвишени. "

" Езикът трябва да бъде настройван като цигулка; така, както твърде много или твърде малко вибрации в гласа на певеца или трептенето на струната, правят тона фалшив, твърде малко или твърде много думи, развалят текста. "

" Първите чувства винаги придобиват форма последни. " 

" Няма затвор никъде по света, в който любовта да не може да проникне. Ако не разбираш това, значи не разбираш нищо за любовта. "

Издателство " Персей"
Цена- около 7.99 лв.
Страници- 207

П.С. За второто произведение в тази книга- " Душата на човек при социализма" няма да се разливам словесно, не тя беше причината да прочета книгата, но за някого може да се стори интересна. Повече за нея можете да намерите в ревюто на Емил Минчев, съдържащо се в самото начало на " De profundis".

Наслада от сатен

2011-09-21T15:13:00.000+03:00

Обожавам тази материя! Загадъчност, еротика, хлъзгава хладина, която водопадно пада или нежно прегръща тялото в своята загадка и класа....

Захар по стената

2011-09-17T22:57:00.000+03:00

Отново при нас- гост- писателят на " Защо не?!- моят скъп приятел ИКАР. За Вас :

Събудих се почти стреснал се от липсата й. Леглото беше ощетопло. Трябваха ми поне 4-5 мин, за да мога да подредя мислите си за случилотосе.

Потърсих я с очи. Погледнах надолу- тялото ми също ятърсеше. Не знаех как е успяла да изчезне от мене, без да я усетя. Дали се бешеуспала за работа или й беше гузно, че е точно в това легло? Не можех да знам.Важното беше, че я нямаше. А толкова много пъти си бяхме казвали, че сеобичаме!

Липсваше ми кожата й, допира й, присъствието й, въпреки че,знаех, че тя не може да бъде никога моя. Тя беше истински моя само за часове,след това сякаш всичко се сриваше до следващият път, който не знаех кога щебъде.

Често ми казваше, че съм я превърнал в робиня на моитечувства и нейните усещания. Не разбирах много добре какво искаше да каже- далитя идваше при мен, защото ме обичаше или, само ме желаеше физически, но бяхсигурен, че след всяка наша среща, аз я обичах все повече и повече. А тя... всесе връщаше.

Никога не говореше за чувствата си към мен. Това ме караше дабъда постоянно с нея, когато Тя поискаше. Да, беше ми приятно, но исках даразбера на нея какво й е. Дали го правеше само за удоволствие или имаше ощенещо? Поне на мен ми се искаше да има още нещо. Въпреки че, се страхувах точноот това.

Не знаейки обаче, какво чувства Тя, ме вбесяваше. Не бяхсигурен дали искам да знам. Ами ако беше само привличане на две тела? Докогащеше да продължи? Ако привличането отминеше, още ли щеше да показва страсттаси? Естествено, че не .

Погледнах стената, на която се бяхме любили. Вечерта започнада се връща в съзнанието ми. Какви са тия петна? От мен или от нея? Стенатапазеше аромата й, лосионът за тяло с брокат беше останал полепнал по нея.Забелязах го и по себе си, помирисах го- да, беше останал и по тялото ми....усетих сладостта му.... конвулсивно се сви нещо в мен. Спомените от нощтазахвърчаха , не спираха, до момента, в който я обладавах. Не можех да кажа когаи колко продължи това, но стената я усещаше още. Сякаш, неискайки я да пусне,беше задържала дъха й, пулса й, потта й, ухаеща на шоколад и тези малкиблестящи точици брокат ..... като че ли някой беше намокрил стената и посипалсъс захар.

Телефонът иззвъня. Беше Тя. Какъв беше този въпрос „ Как си?”и защо ме питаше, при положение, че точно преди един час ме беше оставилазаспал в леглото... Отговорът, бешевъпрос- „ Ти къде си?” .

„ – В сърцето ти- каза тя- Не мисли за изминалата нощ, по-добре мисли за следващата!”

Захарта по стената избледняваше толкова бързо....

„ Права е. Трябваше да мисля за утре или за вдругиден.... тяпросто не каза кога е следващата нощ ....”

Исках да се случи много по- скоро , отколкото си мислех.Почувствах, че тази няма да е последната ни нощ и това няма да са последнитезахарни петна по стената. Стана ми приятно. Другите си имат стената нажеланията или стената на плача, а аз .... аз си имах захарна стена. Да,захарна.... захарна греховна стена, която беше само моя! Захарна стена, коятобе основата на дом за двама, красиво подреден в Душата ми.

Докога ли?

ИКАР

Късчета от Рая- Plitvička jezera / Плитвишки езера/

2011-09-13T16:38:00.001+03:00

Докато си разглеждах разни сайтове, попаднах на невероятни картинки, които днес и в още няколко други пъти ще споделя с вас. Нямам изграденият навик да се интересувам точно от местността, където са правени, но този път поразрових.
Не преставам да се омагъосвам от невероятно красивите места, с които е изпъстрен света. Свят, който разчупва граници, въздиша с лекотата на изгряващо утро и разширява хоризонти като пенлив водопад, чиито пръски рисуват дъги. Бих искала някой ден да отида там- на тези места, които ще ви покажа тук. Защото са късчета райско богатство, които наистина съществуват и носят безценни мигове- красота, впечатления, фантазия, които оживяват, ако се докоснеш до тях и осъзнаеш колко мъничка, но значима част от Вселената си .... в този свят на неограниченост и свобода, които само сърцето може да притежава в ударите си.
Ако някой от вас е бил в някое от тях, ще помоля да сподели опита си ;)

Плитвишки езера:
Това са група кристално чисти езера в областта Лика, Хърватия. Обявени са за национален парк и са включени под егидата на ЮНЕСКО за световно наследство. До 1958 год. районът на парка, респ. езерата е бил непристъпен и до езерата се е стигало единствено по горски просеки. Днес обаче са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче / безплатно/ по по- големите от групата, езера, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотели. Ако не сте любители на хотели и подобни, в Плитвишкото село се предлагат нощувки за туристи.

По време на Балканската война, паркът е разрушен почти напълно, но днес е изцяло възстановен, в голяма степен благодарение на шуплестият варовик в него. Самият парк представлява една уникална физико- химична лаборатория на открито с 16 езера, разделени на Горни и Долни. Всички са свързани помежду си чрез система от малки и по- големи водопади.

Можете да изберете да къмпингувате тук, на палатка или на бунгало. Ще останете приятно изненадани и от наличието на интернет, топла вода, а ако се спрете на нощувка в хотел, ще ви предоставят безплатно ползване на компютри, така че няма да бъдете никак откъснати от света. Около местата за палатки има електричество, което може да се използва, така че си носете удължители, разклонители и каквото там Ви се носи.

В парка се предлагат няколко вида маршрут, според времето, с което разполагате, за да го разгледате. Най- дългият е 8 часа. Не Ви е нужен екскурзовод, защото в парка навсякъде има табели, които да следвате, според буквата от избраният от Вас маршрут.

Водата е абсолютно кристална и виждате рибките в нея, тук- таме патици плуват наоколо.

Тук можете да се наслаждавате и на буйна растителност от широколистни гори, заемащи значима част от парка или на подводни пещери, които също се намират тук.

През време на вашият маршрут ще минавате по мостчета само 10 см над водата, но достатъчно стабилни.

Това е гледка през есента- не по- малко атрактивни, отколкото през останалите сезони :

Паркът е разположен в близост до главния път, който свързва Загреб и Адриатическото крайбрежие на Хърватска. Лесно може да се стигне до него с обществен транспорт или с колело от Карловац, Загреб или Сплит. Гостите на парка могат да се разходят по дървени пътеки и мостове, които са направени за целта, а таксата за вход е 20 евро. Паркинга е 1 евро на час. За палатка се заплаща 12 евро на човек, на вечер. Билета за разглеждане е между 16 и 20 евро на човек.

В онова, само мое, място

2011-09-12T16:25:00.000+03:00

Където Другите отсъстват. Където се разхождам по вечно зелените, приятно прохладни алеи на съзнанието, останало все още неопетнено от същите онези Други и толкова далечно от техният душевен боклук, който се чудят на кого да предадат. В онова само мое място, в онзи сарай на семплотата, светлината и спокойната хармония, където единствено лекият бриз на мечтаният свят докосва сърцето ми и разпилява мислите ми по вечните си повеи и кръгозори към новите хоризонти, нарисувани в настоящето. Там, където птиците не спират своята песен, а щурците- своята тиха нощна музика, сред която заспивам в блажеността на надеждата за утрото, окъпано в светлина. Там, където нареждам и презареждам себе си.... само мой свят. В , който вървя усмихната пред слънцето, седя тиха сред залезите и магично преливащите нюанси и ... вдишвам свободата на това да бъда себе си. Без догми, рамки , обяснения. Онзи свят, в който разлиствам себе си, тогава, когато цъфтежа около мен отдавна е спрял, защото хората са твърде заети с другите и по- малко със себе си и собственият си живот. В моят свят има водопадно извиращи, антигравитационни извори, вечно зелени планини и посипани с ароматно вълнуващи цветове алеи, в които се разхождаме с Душата ми, когато поиска спокойствие.
Там, където съм себе си, както пред никого другиго- в своите вълнения, стремежи и лудости, които никой, колкото и да иска и да си мисли, че може да стигне, не мога да допусна, за да успея да съхраня цялата себе си.... Там, където съм вечно сама, без това да тежи... Там, всъщност, живея истински.

Когато порастна, но днес съм дете

2011-09-12T13:07:00.000+03:00

Забързани сутрини, неугледали се в утрото, завихрилиливетровете на задачки и задължения в пазвите ни, на неувереност и съмнения втова, което сме. Забързан ритъм, нетърпящ поражения, оплетен във стрес и вериги, сковали сърцето ми.....

Не искам по този начин да посрещам утрото на всеки свой новден. Искам да се събуждам, усмихната на света и на детското в мен, оновапалаво, доволно наспало се, което първо ще си помисли- „ Какъв прекрасен свят”и сетне „ Какви са задачките за днес?”, ще стане с ентусиазма на новият ден, вкойто ще израства със себе си и ще строи, оформя, извайва в житейският си път,ще зашляпа с боси крачета, разчорлена коса и най- широката усмивка, която можеда покаже на света отвън, надвесила се, смеейки се, през зелената тераса и пак,пак, пак, хармонично усмихната на света в своята и неговата лудост живот.....
Сгодините все по- често се допитвам до детето в мен, да ми припомня какво е дапостъпваш неочаквано, за другите лудо може би, да ми напомни, че, ставайкивъзрастна, не съм загубила това си право, да зарежеш нещата, за да можеш даподишаш с пълни гърди, защото и това е важно, а не толкова да ти пука заусловности. Обръщам се все по- често към детето в мен, за да мога да се усмихнана света, да го погледна изумена, да си спомням полета на пеперудите и онезисамо мои, смели, луди, ненормално вълнуващи детски мечти, когато в очите мибеше събран необятният свят и знаех как ще живея, „ когато порастна”.

Когато порастна....всичко се променя. Започват сигурно икризи на средната възраст. Започват отговорностите или продължават същите, акопреди това си поел по по- трънлив път детство. Отговорности, избори, дилеми,последствия, стрес.... всичко толкова измислено и толкова тежко, че не систрува да се гледа сериозно на него. И тогава .... детето- онова мъничко,сладко, усмихнато от погледнали ме детски очи, ми припомня, че още го пазя, чеоще го слушам, че все по- често ще го пускам на воля, за да радва и то съссвоите усмивки, пакости / вече може би премерени малко/ , нежност и летежи, по-смели отвсякога, по- жадувани отпреди, мечти или цели, не мога, не искам дазнам, но все пак- мои си, мои си полети в „ когато порастна, но днес съм дете”...

Днес ще викам, ще се смея неприлично високо, ще се изцапампо лицето, докато се опитвам да готвя в кухнята, ще прегръщам хората, скачайкипо раменете им, ще бълбукам, ще целувам шумно по бузата, ще танцувам, пеейки,ще съм дете и ще се радвам на световете в очите ми, рисувайки мечти ....

В последната прегръдка на лятото

2011-09-07T13:47:00.000+03:00

Един лежерен септември. Месец на сбогуванията, на преосмислянията, на границите, на ретроспекцията. Едно кафе с мляко и щипка канела, лек повей на вятъра и все още зеленото отвън, около терасата, един тих като никога, пулсиращ ритъм живот на града отвън. Самотно огряни от слънцето улици, като на изпращане, вкус на лято, което бавно изпиваш, защото това са последните глътки. Вятър, който гали с нежността на бриз и ти носи спомени на вкус.
Обичам граничните сезони- хем краят на едно, хем началото на друго и ти с твоята топлина и захлаждане до едно равновесно ниво на прохлада. Онази, в Душата, която ти носи покоят на посрещането. Или протегнатата ръка на изпращането. И вдъхновенията от живота.
Предпочитам да наблюдавам. Да усетя пулса не на своето тяло, а този отвън. Да знам накъде духа вятърът. Да греба с шепи из спомнените дни на досегашните битки, преживяно и може би отминало или може би, продължаващо, да задавам въпроси, по детски- пред себе си и пред онези, с които искам да говоря. Или може би не искам. Искам само да наблюдавам- настроения, емоции, цветове, промените, които започват. Или продължават.
Когато си застанал на границата, виждаш и от двете страни. Припомняш си битките, наслаждаваш се на покоят. Гледаш два хоризонта и чувстваш, че времето е спряло покрай тебе. В пространството на само твоето дихание, където всичко се прожектира пред пъстрооките очи като лента на късометражен филм, а може би с продължение. Поемаш дъх и наум преминаваш на по- бързи обороти през казани думи, през действия и бездействия и може би да си поставиш въпроси. Или просто да наблюдаваш.
Граничността носи едно приятна меланхолия на избори- онези, които направи и тези, които ще направиш. Или може би трябва. Приятна диаболичност на смяна на кожите. Когато лятото те загръща за последно в себе си и своите променливи градуси, за да целунеш за последно преживяното, да можеш да се сбогуваш с него и с онова непотребно вече в себе си, дори и приятно изживяно. В последната прегръдка на лятото, когато трябва да консервираш своите горещи спомени, дела и думи и да ги оставиш на рафта " минало" с определени етикети може би или с тайнствеността на запечатаното " Без име".
В последната прегръдка на лятото, като на изпращане, в която да се вкопчиш, защото ще ти липсва, а сетне да се обърнеш, с щастието на неизвестното предстоящо, когато сърцето подема с нов ритъм. В последната прегръдка на лятото, се сгушвам с удоволствието на прероденото израстнало и категоричността на решенията. Бях там, в него и изживях, спомних си детето в мен и му се усмихнах, защото все пак, все пак не съм го забравила . Цяла съм в себе си, дори и в това, което подарих на другите.
В последната прегръдка на лятото, се наслаждавам на сбогуването.

Сидни Шелдън- " Лекарки"

2011-09-07T13:24:00.002+03:00

Съвсем случайно погледа ми попадна на тази книга и в мига, в който пробягна по изречението " Има три категории човешки същества- мъже, жени и жени лекарки", знаех, че това издание ще е моят хит.

Романът е написан в далечната 1994 год., но все още е актуален по ред теми, които засяга- евтаназия, грешки в лекарската практика, цената, която заплащаш, за да бъдеш лекар, лишенията, които изтърпяваш, жертвите, които неминуемо правиш, понякога , без да се усещаш.... Абсолютно невероятна книга!
Тук можете да откриете всички съставки на коктейла " бестселър"- интриги, убийства, тъмни сделки, борба за оцеляване, любов на вкус, / не/ добре пазени тайни и т.н.
Лично мен книгата потресе с невероятно доброто описание на ежедневните борби, които една- в случая три лекарки водят, за да бъдат признати в професията си, да израстнат, да не се подадат, да останат едновременно и лекарки, и жени, и професионалистки.

В нашата професия често се налага да вземаш тежки решения за живота на пациента, за което много хора ни обвиняват, че се правим на Господ. За външният човек това е трудно за разбиране. За лекаря е тежко за приемане. Не винаги нещата се получават така, както искаме- често навлизаме в безплодни борби за човешкото здраве и, когато наистина, наистина виждаш, че повече от това не можеш да направиш, дори правата линия да писука от час, някак си все не искаш да приемеш, че трябва да обявиш краят на един живот.
Изумявам се и на това как Шелдън абсолютно достоверно е предал мислите, които се въртят в главите на все още моралните лекари, изправени пред здравословни дилеми.
В " Лекарки" Шелдън разказва за съдбата на три млади момичета, борещи се за признание в малка окръжна болница, която е един своеобразен мъжки свят. Там правилата се диктуват от мъжете, сексуалният тормоз не се разгласява, защото е нещо обичайно, таланта не се признава, защото битува схващането, че от жена е трудно да стане лекар, камо ли добър. Пейдж, Кет и Хъни ежедневно трябва да се борят с тежките смени, настроенията към тях, омаловажаването на успехите им, неприятните интриги, в които ги поставят колегите, капризите на пациентите... в същото време всяка от тях трябва да преодолява и себе си, стремейки се да пази тайните на миналото, от което всяка от тях е избягала по свой начин. Но едни тайни водят до други тайни. Пейдж е обвинена в предумишлено убийство на пациент, Кет се замесва с мафията с цел да предпази брат си, както и с млад лекар, който ламти за луксозен живот и купища пари, готов на всичко, за да го има, дори и на убийство, Хъни залага повече на уменията си от " Кама Сутра", отколкото на лекарските, която липса крие умело чрез секс и постоянното си желание да угажда ....
Ако си търсите книга, която всецяло да прикове вниманието Ви и жадно да прелиствате страниците й, ако си търсите книга, която да провокира размишления и да Ви преведе през различни нюанси на настроенията, то " Лекарки" напълно си заслужава- гарантирана липса на разочарование. Особено ако сте жена- лекар :)

Издателство " Бард"
Страници- 318
Цена- 10.99

Питаш ли другият ?

2011-09-06T23:56:00.000+03:00

В сумрака на стаята, пред лъскаво- светлинното око на монитора и след поредната тежка смяна, си мисля колко често се интересуваме от другите? Реално, истински, загрижено? Имаме ли силите и желанието, нервите и търпението, освен нашите притеснения, да изслушаме и тези на хората, с които живеем? Не, да ги чуем просто, защото после очакваме да изслушат нас, а наистина да ги разберем, да се заинтересоваме? Не просто да попиташ резонното- " Как мина денят ти?", а да зададеш въпроса " Хей, как си, добре ли се чувстваш, имаш ли нужда някой да те изслуша?". Без излишни въпроси, без да даваш мнения, без да обвиняваш, порицаваш или съветваш, а просто да чуеш за някоя болка.
Като лекар, пардон, като жена- лекар, когато се прибера вкъщи, не желая да слушам за ничия друга история. Мога да попитам " Как си днес?", " Как мина денят ти?", " Всичко наред ли е?", но понякога забравям или не искам да попитам- " Как се чувстваш реално в момента?". Мога да говоря за себе си, да разкажа денят си в пълните и отвратителни подробности, които утайката на обществото ми е сервирала днес, мога да говоря за словесните битки с колегите и пациентите, мога да споделя развълнувано как съм спасила живот или, че в нещо съм недоволна от себе си. Мога толкова много неща да изкарам словесно извън мен, че да се зачудя в един момент- " Хей ... как се чувства другият?".
Мислим си, че в нашето ежедневие ние правим най- доброто, на което сме способни и света трябва да знае за това, да направим някого свидетел на онова скрито в нас, което ни прави герои, но тихомълком пред себе си. А от какво се нуждае света? С какво заливаме другите?
Понякога ми писва да слушам чужди истории, а да не съм чула тези на най- близките си хора. Може би в следващата секунда брат ми има нужда от мен просто така, просто да го изслушам, а аз ... ние рядко с него се чуваме. Защото знам, мисля си, че знам, че той се справя и сам. Но колко струва едно далечно " Здравей, братчето ми, как си днес", разнесено по телефонните жици искрено и сърдечно? Може би в даден момент е нещо огромно! А може би не. Изслушвам всяка велика простотия от поредният циганин, дошъл да си измери кръвното в Спешна, успокоявам , както мога / а понякога не мога, защото просто не искам и нямам сили, и желание/ всяка идиотка, която е направила нервна криза и постоянно обяснявам колко е хубав живота, а, когато бащата, който не понасям, ми позвъни само, за да си поговорим, предпочитам да затварям. Не го попитах никога как се чувства. Защото знам, мисля си, че знам, че не ме интересува. И на това място може да е всеки друг, с когото си имал или имаш общо- майка, гадже, съпруг/ а , приятели, някакви твои близки ....

Накрая намразвам хората. Ставам асоциална, затворена, предпочитащата да избяга някъде далече, някъде сама, за да регенерира собствените си сили. До следващото обяснение.
Обичам хората, на които държа и сигурно да си мисля, че мога и без тях, въпреки това, но ... не искам да ми се налага да мога. Често си мисля, че, когато се прибера, ще оставя лекарката отвън, пред вратата и жената в мен, тихо ще попита " Хей, как се чувстваш сега?"
Простичко е- да попиташ с интерес ....

Истински жени

2011-08-28T13:50:00.001+03:00

Какво, в днешно време означава истинска жена? Въпрос, зададен през погледа на една 27- годишна представителка на нежността, която в крехките си години обучаваха в перфектното домакинство, защото по онези времена, колкото по- добре си въртяла домакинството, толкова по- перфектната половинка си била, по- търсената партия, по- ... не ясно точно какво откъм днешно време. Тук няма да правя разбор през годините, нито да съпоставям епохи, а ще ви споделя представата си за истинската жена, жена в пълният смисъл на думата, жена, с която , ако бях мъж, със сигурност бих била.
Жалко е обаче, че вече такива жени не се срещат. Поне не толкова често. Сега подрастващият / а и не само/ женският мозък се промива от реклами, от мини- сериалчета, от поредици за богатства, а в нашите географски предели- най- много от онова нещо, което наричат с културното поп- ... и няма да продължавам, защото не искам да си очерням материала.

Имам се за ценител на красиви жени / този материал явно ще е написан от мъжа в мен /. Нямам предвид само външната красота, естествената, макар че и тя е от значение, а имам по- скоро предвид цялостната красота на излъчването- на присъствието, на начина , по който ходи, сяда, гледа, въздейства с гласа си. Харесва ми да общувам с такива жени и да се наслаждавам на присъствието им.

Каква би трябвало да е истинската жена?
От женската ми гледна точка, би трябвало най- вече да е максимално естествена, неподправена, да не се притеснява да заявява себе си, да показва себе си, без никакви стойки, чупки, гримаси и напудрени физиономии. Истинската жена може и да е капризна, но знае кога да проявява своите капризи и докъде може да стигне.

Тя знае как да гледа, когато мълчи и с този поглед да изрича всичко и да показва всичко. Този поглед да се помни- да шепне любовно в спалнята или да крещи и раздира гръмотевично , когато се сърди.
Сърдене с причина. Не, защо Той не се е обадил или не й казал къде ще бъде, или е забравил нещо да вземе. Тя, истинската, класната жена, е над тези неща. Няма да моли два пъти- ще каже веднъж, а после ще отиде да си го свърши сама.
Истинската жена няма да седне и да кърши пръсти, ако нещо не стане сега и веднага. Защото умее да чака. Но не позволява с това да се прекалява.
Истинската жена може да говори на много и в повечето случаи всякакви теми. Но не би натрапвала своята женственост в компания, говорейки само или преимуществено по " женски теми".
Истинската жена има стойка- при ходене, при сядане... тя знае как да покаже най- доброто или най- апетитното от себе си в такива моменти, без да е прекалено, без да е изкуствено, без да е нагласено.
Истинската жена се смее неудържимо, понякога високо, но никога не скрива усмивката си, никога не затихва смеха си. Всяка емоция е изписана на нея и струи от нея, такава, каквато я чувства- реална.

Истинската жена има собствен стил в обществото, тих авторитет, ненатрапчиво, но желано присъствие и бурно поведение в леглото. Където и да е- тя знае как да се забавлява, дори сама. Може би да може да си е напълно самодостатъчна, макар и да изглежда крехка. Обожавам жени с невинно излъчване, които са егати бойните мацки. Не говоря за физически бой, а за боен дух.
Истинската жена с удоволствие участва и в не толкова женски работи, като например- риболов, футбол, мотори ... тя знае как да има разностранни интереси и/ или да участва в интересите на половинката си, защото вижда, че за него това е важно, а тя винаги подкрепя мъжа , с когото е.

Истинската жена никога няма да засегне достойнството на половинката си пред другите, ако и да , ако останат насаме, да летят сервизи, чаши, саксии и да се вдига истински скандал. Но все си мисля, че истинската жена ще заложи по- скоро на спокойният, овладян разговор и аргументирано излагане на позициите.

Представям си истинската жена, че не ревнува. Или поне не го показва. Или не се цупи. Всъщност истинската жена добре знае какво представлява и какво може да даде от себе си, както и, че има мъже, които просто не могат да са с една жена. Но тя предпочита да не знае. За нея е единствено важно да не се засяга достойнството й, да не се оронва авторитета й, с една дума- да не бъде излагана за това, че отвреме навреме предпочита да си затваря очите и да не пита. Истинската жена знае, че в този случай не става въпрос за нещо, за което тя е причината, а по- скоро за изкривени/ или пък нормални?!/ позиви на природата. Но знае, че и на нея й се полага. Може би, ако тя изневерява, да го прави тихо, незабележимо, ненарушаващо мира.
И определено не за пари. Истинската жена не е материалист, но добре борави с материалното. Или с това, което има.
Истинската жена винаги отделя време за себе си и се наслаждава на това време. Тя може и да не се носи на токчета вкъщи, но винаги ще изглежда апетитно, а ти ще знаеш, че не го прави заради теб, а заради нея самата, защото обича да се чувства женствена.

Истинската жена може да готви, но само онова, което желае, а може би и , когато желае. Не й тежи домакинската работа, защото тя умее да си гледа къщата, да сплотява децата и семейството, да е едновременно строга, а в следващите секунди ласкава.
Истинската жена е и истинска домакиня, не занемарява дома си, а го развива с участието на половинката си или семейството си.
Истинската жена държи да се развива през целият си живот. С умения, които сама прецени за себе си. Но тя не е от жените, които наготово ще приемат всичко, или заради визията си, или заради походката си. Тя сама ще следва пътя, който си начертае и той няма да пречи на връзката или семейството й, освен ако тя не поиска друго.
Истинската жена умее да се наслаждава- на простички неща. Красива полянка, тиха гора, позлатено окъпан от слънцето пясък, новина, която отдавна е чакала. И в тези си настроения, тя ще покаже своята емоция. Защото обича да реагира, да изпитва, да показва, да не крие.

Истинската жена не се страхува да остарее. Тя приема спокойно поредният етап от жизненият си път. Знае мястото на всяка бръчица защо е там, но не смята за нужно да насочва вниманието към това. Знае, че с годините става по- хубава, по- мъдра и въпреки всичко, че няма да спре да се поддържа. Не, обличайки се в гротескно стоящи й за годините дрехи, а само в тези, които й подхождат.. Тя отново ще направи своята прическа, може би по- малко грим , отколкото преди години е използвала, но все така ще продължи да се носи със стил и присъствие. Защото знае, че навсякъде, през всички години на живота си, е била неподправена и истинска- самата себе си и се е наслаждавала на това, което е. Тя ще продължи да се радва на своите трансформации, да ги приема спокойно, като нещо естествено, вместо да се паникъосва, втелява и роптае срещу неизбежното.
Защото истинската жена е такава по рождение.

Синдром " български чужденец"

2011-08-23T16:40:00.001+03:00

В това понятие да се разбира българин, отишъл да живее в чужбина / независимо къде/ и работещ там / независимо какво, колкото и да не е съвсем независимо/, вписващ се в по- долу изброените характеристики.

Напоследък зачестяват срещите ми с такива " персони" и почти винаги ме дразнят. Да уточня- нямам против факта кой къде живее, радвам се на всеки намерил мястото си, независимо в коя държава, НО... не може да не ми направи впечатление комплексарщината, която продължава на воля да вирее в подобни субекти, неподатлива на вкултурчване. Разбира се, не всички, заминали да живеят зад граница са такива и това особено ме радва, но масовката показва друго лице.
Онова лице на малоценност, на въздух под налягане, на " вижте- ме- къде- се- намирам."
Почти всички сме били зад граница. Ясно ни е как е там- ред, спокойствие, живот в пълният смисъл на понятието. Където и да се, се съобразяваш се с порядките на съответното географско място. По тази причина, за мен е неясно, защо българин , живеещ в чужбина, като се върне за известно време в Бг, започва:
- Да употребява фразата " Вие тука .... еди какво си". Ние?! А ти откъде тръгна по- точно? От " ония там" може би ...
- Да се учудва / ?!?!- явно поради кратка памет/ на манталитета на " българите"- ще се каже, че този човек вече е с друг манталитет, като в същото време показва точно същият, за който говори.
- Да се опитва да се държи " европейски", а в същото време всичко в поведението и мисленето му е все още с етикет " Произведено в България".
- Да прави намеци, твърде несъстоятелни и присмехулни в даден момент за стандарта на живот на " нашите българи". И защо така? Да правиме ли статистика за българите зад граница как точно са започнали, за какви евра, каква професия, да не говорим, че доста българки отиват в чужбина, за да вържат някой богат лолъо в брак, с деца? И вече са голямата работа.
- Да се бие в гърдите колко голям човек е станал, само, защото живее в бяла държава. Нема лошо, живей си, но кому е нужно като си дойдеш в Бг да си показваш комплексите? На нас, тия дето все още сме тука, ни стигат ежедневните комплексари, че да имаме нужда и от чуждестранно напудрените.
Мога да продължа в същият дух, но няма да има смисъл, тъй като нищо позитивно не мога да кажа за онези от " нас", които проявяват въпросният синдром. Не я разбирам тази психика. Мога само да кажа, че отстрани изглежда трагично и съжалително. Познавам и българи, които живеят извън граница, идват си от дъжд на вятър тука / съвсем ги разбирам защо/, но нема такова нещо като поведение. Държат се наистина европейски- културно, възпитано, достопочтено.

Колкото до причините за този материал, ето ви три истории от медицинската ми практика. Сами си направете изводите:
1. Пред Спешна, в три сутринта, спира с мръсна газ готин джип. От него се изсипват две семейства цигани- 2 жени, 2 мъже. " Болният" е единият циганин- тих, кротък човек, живее си в Бг. Съпругата му- от рядко разбраните роми. Мъжът й не беше спешен, но се погрижихме за него, да проверим за какво иде реч. Прекалил с алкохола и драйфа. Направихме една инжекция да спре да повръща, но тя не действа на секундата , разбира се и , докато излизаше, повърна още един път, до джипа. Въпросният джип не мръдна от отпред, макар и да казахме да го премести, защото това е път за линейките и ако излезе адрес, трябва да отпрашим веднага. Шофъора обаче реши, че ние сме никои, за да му казваме какво да прави, защото живеел в Холандия и там така било прието. Абе, пич, не е като да не съм била в Холандия и то точно откъм здравна тема- нема такъв филм там! Айде, изтърпяхме. Когато нашият пациент повърна, шофъорът нареди на окичената си със злата проститутка / пардон булка/ да отиде до нашата тоалетна за хартия или мокри кърпички / ?!?!/- пхахахахах, успех! Разбира се, нямаше, при което "големият чужденец" с българско гражданство започна:
- " Кви сте вие тука бе, нищо нямате! Как е възможно да няма такова нещо в тоалетната? За срам сте!
Аз- Ти май много бързо си забравил откъде си тръгнал! Как да има, като непрекъснато се краде точно от такива като тебе? Ти как може да не си носиш в себе си?
- В Холандия навсякъде има!
- Ако не си разбрал, тука е България- като не ти изнася, връщай се в Холандия ..."

2. Майка българка в два сутринта в Спешна носи на ръце непрестанно ревящото си дете на около две години. На въпроса ми какво има, се започва така / без да съм й искала инфо/- "Живея в Гърция и имам нужда от преглед за детето, защото цяла нощ плаче". Оказва се, че дамата е женена за грък и не може да си успокои детето. Тя самата е такава неврастеничка, през цялото време не спря да говори на висок глас и да държи тон, като че ли ние сме й длъжни с нещо. На пръв поглед детето нямаше вид на спешно, докато аз се занимавах с пациент с апендисит / състоянието му налагаше спешни мерки и операция/. Говорех й на Вие и я помолих любезно, да ме изчака. Тя се засегна дълбоко и след две минути другата ми колежка я пое. Две минути! Тази овца балканска не спря да повторя, че в гръцко такова нещо нямало, да се чака толкова време. А да се хванем на бас! България е единствената държава, в която разглезунтени пациенти могат за най- кратко време / в сравнение с която и да било останала държава/ да получат достъп до медицинска помощ. По света се чака! И то как само. Моя колежка в Швеция направи остро възпаление на яйцниците, налагаше се операция, но там комисията им насрочи операцията за след 4 / !!!/ месеца и то все пак се касае за мед. лице, предполага се, че трябва да се реагира веднага. Ама само се предполага. Изобщо не ги интересуваше, че не иде реч за планов порядък, а за спешност. Това, че тя може да получи усложнения дотогава и да се гътне, няма грам значение. И това важи и за доста други бели държави.

3. Швейцарец, живеещ в България, пристига на дневна смяна с детенцето си, което е с неясен обрив. За негов късмет, имахме в смяната педиатър и той го прегледа. Чужденецът остана смаян, че веднага е попаднал на лекар, защото при тях първият преглед е от сестра и ако само тя прецени, че има нужда от лекар, записва час в ден, когато въпросният лекар е свободен за преглед. Дори да става въпрос за спешен случай, въпросният час може да е и след две седмици. Но там хората си чакат.... без скандал, без да се правят на голямата работа, без да упоменават какви са, къде живеят. Но то всичко опира до себеуважение, възпитание и култура, при нас.... до синдроми и комплекси....

Късчета от Рая- Bamboo forest

2011-07-30T10:49:00.001+03:00

Това зелено чудо се намира в Корея, Дамианг, на 300 км южно от Сеул. Идеалното място за релаксиране и хармонизиране, ако сте изморени, твърде стресирани или просто изнервени от динамиката на града или работното напрежение.
Тук можете цял ден да се разхождате сред зеленината на висок бамбук, в комплект с гъста борова гора, на фона на освежаващи ветрове...

Звукът на бамбукови листа, допиращи се едно до друго под симфонията на вятъра, успокоява всяка развълнувана Душа и печели сърцата . Температурата в гората е с около 7- 10 градуса по- ниска, отколкото извън нея, което ще ви спаси от летните жеги. 6 вида бамбук се простират на около 25 декара площ, в които лежерно можете да се разхождате, подреждайки мислите си.

Особено хипнотизираща е разходката в тази гора, непосредствено след дъжд- тогава можете да видите и филизи с различни размери- от палец до стълб.

Бамбуковите дървета се простират от двете страни на път, " облицован" с метасеквоя. Ако по време на разходката пригладнеете или ожаднеете, в " парка" се предлагат храни и напитки- бамбуково плато с ориз, бамбуков чай. За справка- бамбука е богат на калций и аминокиселини, имащи отношение към нощното зрение и понижаване на високото кръвно налягане.

Ако желаете да посетите гората, трябва първо да стигнете в Сеул. Оттам почти постоянно има автобуси до Дамианг и при нормален трафик след около 4 часа ще сте там. Можете да използвате и влак или самолет и така ще намалите пътуването на два часа.

Сп ( м ) ешни пациенти

2011-07-24T10:47:00.000+03:00

Продължаваме с рубриката чудатости тип " иде ми да си ударя главата в стената" ...

Нощна смяна. Кабинетите са пълни на макс, хвърча като финикиец и, излизайки в коридора за момент, установявам, че чакат още доста пациенти, единият от които залепен точно до вратата. И, логично, решавам, че ще преглеждам в коридора, започвайки от него :
- На Вас какво Ви е?
- Докторке, я тука да погледнеш дали едни краченца не шават? - супер сериозен ме пита той на фона на цялата какафония, докато наддига ръкавчето на тениската си.
Поглеждам татуираният с гола до кръста девойка бицепс, поглеждам и него, и питам :
- Къде по- точно трябва да са тези краченца? Или на какво, може би, трябва да питам?
- Бе щерката видя тук нещо.... - отново безкрайно сериозно ми отговаря.
Като никога запазвам самообладание да не го натиря в майчини дебри, усмихвам се , колкото мога по- мило и отговарям :
- Освен чудната татуировка без краченца, нищо друго ви няма на бицепса.
- Ама сериозно ли?
- През живота си не съм била по- сериозна и по- изумена от хорското малоумие ....

Справка - 1- Ако някой ви каже, че е видял нещо по Вас, първо вижте Вие сам дали го имате. Ако е на гърба, застанете пред огледало, докато държите друго огледало, за да можете да се огледате и там.
2- Ако отидете с такова оплакване в Спешно, не се дръжте като спешен пациент , а тихо и кротко си седнете, изчакайте по- спешните от Вас да минат и, ако все още мислите, че нещо някъде Ви шава, кажете оплакванията си. След което бъдете готови да ви охулят ...

####

Подават ни адрес през нощта " Мъж, паднал на улицата". Тръгваме на звуков и светлинен сигнал, пристигаме бързичко на адреса и виждам един колкото - си - искате - пиян мъж да си лежи до едно дърво, стиснал бутилката в ръка. Питам го какво му е и има ли оплаквания .
- Ти пък к'ва си?
- Докторката, която мисли да те прегледа.
- Щооо?
- Щото са се обадили за тебе.
- Кой?
- И аз бих искала да знам.
- Бе я си гледай работата!
- Нали това правя!
- Аз не съм те викал, не ми трябваш. Нямам пиене за теб.
Тук вече се облещих.
- Не съм дошла да пия, а да те прегледам и евентуално взема с мен в Спешното.
- Бе яяяя ... никъде няма да ходя, тук си ми е добре!
На въпроса за имената, годините и адреса пияндето си отговаря чинно, но при настояването ми да го прегледам, ми заявява:
- Бе ти кат седнеш да пиеш, аз идвам ли да те преглеждам? Я си върви по живо по здраво и стига ми нарушава спокойствието и пиенето.....

Справка- Уважаеми " доброжелатели", обаждащи се на Спешна помощ, когато видите някой паднал/ седнал на улицата, много Ви се моля, като подавате сигнал, изчакайте спешният екип на място. А преди изобщо да се обадите, съберете някакъв останал Ви кураж и се приближете до човека да го попитате има ли нужда от медицинска помощ. Бахтисахме да ни псуват пияни хора, защото сме им нарушили спокойствието, като се отзоваваме на подаден адрес, а Вие си мислите, че правите добро. Е, не правите. Не само, че разкарвате цял екип, не само, че хабим гориво и нерви, докато се разправяме с въпросните пияни, но накрая ние го отнасяме. В това няма нищо добро за ваше сведение!
Справка 2- Спешна помощ няма правомощията, нито функциите да събира пияници, които да изтрезнеят при нас. Пиян човек не е спешен. Починали на улицата, блъснати от кола, хвърлили се под кола и все в тоя дух са наш обект, но напили се хора, без други оплаквания - не!

###

На нощна смяна подават адрес в дискотека за пиян до безсъзнание мъж. Отиваме, взимаме си го и започваме промивки да изкараме алкохола от него. Банки, стомашна промивка, всичко по учебник. Мъжът отрезня, колкото да може да говори свързано и разбираемо, при което с огромна печал в гласа измънка :
- К' во напрайхте бе хора? Знайте ли колко пари съм дал за това марково уиски, къде го изпих и за всичките му там салтанати? Излязох да се напия качествено! Пръснах над 100 лева за алкохол, мезета и мацки. И вие ми ги изкарахте през устата. Аз да съм Ви викал изобщо? Да съм Ви искал? Човек вече не може и да се напие , както трябва!

Справка- Какво да Ви кажа, прав е човека.... Не ни е срам и нас, така да се отзоваваме на " доброжелатели" ....

###

Пребледняла пациентка българка, симпатично момиче, на 28 години, от София / ние сме в Горна Оряховица/, уж интелигентна, идва в Спешна, с майка си и сестра си, защото повръщала цял ден.
Преглеждам я внимателно, пускаме изследвания, потвърждава се диагнозата за вирусна инфекция. Ясно е, че през устата нищо не може да приема и й назначавам Деган мускулно / за да спре повръщането/. Тя обаче отказва инжекцията. Обяснявам й, че през устата няма как да стане. Тя заявява:
- Чакайте да питам майка ми.
- Какво да я питате?- неразбиращо задавам въпрос.
- Дали да ми правите мускулна инжекция.
Аз съм тотално слисана.
- В какъв смисъл дали да Ви правим? Досега Ви обяснявах защо трябва по този начин, кое не е ясно?
- Искам да питам майка си!
Ок, щом иска да пита майка си, въвеждам майката и заявявам:
- Дъщеря Ви не знае дали иска да й направим мускулна инжекция и желае да се допита до Вас за разрешение.
Майката:
- Необходимо ли е?
Аз вече псувам на ум, но наяве отговарям усмихнато, обяснявайки на нова сметка защо трябва.
- Аз не искам особено инжекции- отговаря майката.
- Да, но не Вие повръщате. Дъщеря Ви е на 28 години и напълно способна да вземе решение, освен ако аз не съм в грешка.
Сестрата ми се изнерви и пита- Добре де, какъв е проблема?
Въпросната девойка:
- В нашето село направиха някаква мускулна инжекция на няколко човека и никой от тях не оживя ...
Тука вече аз и сестрата не издържахме и избухнахме в смях....

Справка- Уважаеми пациенти, в Спешна помощ се работи с ампули за венозно и мускулно приложение, както и с банки. Не даваме хапчета през устата. Ако не понасяте инжекции, просто нямате работа при нас. Вървете при ДЖ- пи- то, в неотложен кабинет или , където си решите.
Ако все пак дойдете при нас, не се пазерете за лечението- ние нямаме за цел да Ви убиваме! Всичко се прави във ваша полза, дори да не Ви се вярва. Ако не Ви се вярва, подписвате се на формуляра, че не желаете лечение и повече никакви приказки не са необходими.
Справка 2- на 28 години се предполага, че имате достатъчно мозък да решавате САМИ за собственото си здраве. На нас не ни пречи да се съветвате с ,когото и да било, но не се учудвайте, ако се смеем на глупостта Ви да се съветвате с немедицинско лице, при условие, че цял екип медици е насреща Ви и всичко Ви се обяснява максимално достъпно. Понякога трудно скриваме емоциите си в това отношение ...

Късчета от Рая- Gruta Do Lago Azul

2011-07-24T08:55:00.000+03:00

Открита е през 1924 год. от местните индианци от племето Терена. Била е дом на различни животни още от древни времена, а през 1992 год група водолази откриват на дъното на пещерното езеро кости от праисторически животни на възраст над 10 000 години.
Днес се счита, че пещерата е част от най- дълбоките такива с езера на планетата.

Езерото е с удивително синя и чиста вода, което се дължи на дълбочината на водите. Нюансите на смарагдово синъо варират според мястото, на което се намира човек. Освен кристалните води, друга красота на пещерата са сталактитите и сталагмитите на природният монумент :

Пещерата се намира в Бразилия, в южният щат Мато Гросо, община Бонито.

Късчета от Рая- Swarovski Kristallwelten in Wattens

2011-07-22T13:33:00.002+03:00

Докато си разглеждах разни сайтове, попаднах на невероятни картинки, които днес и в още няколко други пъти ще споделя с вас. Нямам изграденият навик да се интересувам точно от местността, където са правени, но този път поразрових.
Не преставам да се омагъосвам от невероятно красивите места, с които е изпъстрен света. Свят, който разчупва граници, въздиша с лекотата на изгряващо утро и разширява хоризонти като пенлив водопад, чиито пръски рисуват дъги. Бих искала някой ден да отида там- на тези места, които ще ви покажа тук. Защото са късчета райско богатство, които наистина съществуват и носят безценни мигове- красота, впечатления, фантазия, които оживяват, ако се докоснеш до тях и осъзнаеш колко мъничка, но значима част от Вселената си .... в този свят на неограниченост и свобода, които само сърцето може да притежава в ударите си.
Ако някой от вас е бил в някое от тях, ще помоля да сподели опита си ;)

В малкото градче Ватенс, в Тирол, световният производител на кристали " Сваровски ", е създал тематичен парк - кристален свят. През 1995, компанията наема виенчанина Андре Хелер, който да изработи проект за кристален музей в чест на 100- годишнината на " Сваровски". В сътрудничество с Брайън Ено, Сузане Шмъогнер, Пол Сайде и др. , Хелер създава музей от кристални атракции с фрапантен екс- и интериорен изглед. Свят, където кристалът придобива душа, излъчваща светлини и нюанси магичност ....

Това е външният вид на музея през деня :

и през нощта:

Отвън се вижда гигантска зелена глава, от чиято уста тече водопад , а очите и веждите са от кристали. Проекта се намира " вътре, в главата", така да кажем. Водопада се захранва от изкуствено езеро.
Интериора се състои от " Wunderkammern" / ако не се лъжа- " Чудните камери"/- тоест отделни по тематика секции от кристал и произведения от него, създадени от отделните творци, които са участвали в проекта. През 2003 год. Кристалният свят е бил допълнен с още седем " Wunderkammern" / общо 16 зали/ , като за художници са работили Фабрицио Плеси, Томас Фойерщайн, Ханс Магнус Енценсбергер и Роланд Нойвирт / да отдадем дължимото на майсторите :)/

При влизането си, посетителите първо виждат " Планетата на кристалите", която е 3 D- проекция. В " Кристалният дом" / или купол/ 590 кристални огледала пречупват светлината едно в друго. В " Кристалоскоп" , което по същество е гигантски кристален калейдоскоп, се предполага, че кристалните частици са така подредени, че могат да изпращат позитивни енергии за презареждане на чувствителни на тях посетители. Има и зали, в които можете да видите кристална калиграфия, механичен театър на превъплъщения и ефирна еротика от кукли, обсипани с кристали и дрехи от кристали , но .... разгледайте :

Входната цена е около 10 евро на човек, децата до 12 години влизат безплатно. Музея разполага отпред с паркинг, с лабиринт от зеленина под формата на гигантска ръка / атракция по- скоро за децата/ и с магазин за посетителите на музея, достъпът до който е безплатен, ако не посещавате музея.

Още за вълшебството на кристалният свят във Ватенс, Тирол, можете да разберете тук- елате с мен на виртуална разходка във великолепие от кристална светлина и звук ....

Ей, това мъжете сте страшна работа направо ....

2011-07-17T00:40:00.002+03:00

Въпреки отявлените ми предпочитания към мъжкият пол и възхитата ми за някои техни качества, направо се изприщвам, когато видя мъж с п*ткарско поведение. В моите класации няма по- жалко нещо от такава комбинация.
За какво иде реч ?
Имах пациентка с болки в корема и доста разклатени нерви. Причина за последното беше загубата на сина им миналата година при нелеп инцидент, по време на буря. Паднала някаква жица от тръбопост до тях, в тъмното момчето не я видяло и минало през нея, при което токът на свой ред преминал през тялото му. Докарали го в Спешното ни овъглено и въпреки борбата за живота му, изгарянията били прекалено много... Единствен син, който родителите изгубили....

Днес майка му беше там. Пътували за гробището и тя получила внезапни болки в корема. Облечена в черно, в мига, в който погледнеше към хирургичният кабинет, й призляваше. Пренебрегнах факта, че болките й са от нестабилните й нерви и назначих изследванията. Междувременно започнахме овладяване на болковият синдром. Тъй като изследванията не бяха никак добри, трябваше да остане в болница на по- продължителна терапия. Внезапно възникна проблем- утре трябвало да раздават за сина й. И то проблема дойде от мъжа й. Когато му съобщихме, че се налага хоспитализация, той пред нея, гърчещата се, заяви- " Аз как ще се справя сам? Няма да раздавам! " / ?!?!/ . " Бе ти мъж ли си или п * тка?!?! " ми идваше да го попитам, но наместо това стиснах челюсти и се сетих, че все пак имам предни зъби. Значи така- единият бъбрек на жената се пълни с течност и има реална опасност без лечение и процедури да изгуби и нея, тя повръща зверски и само къде не е припаднала от болка и му се извинява / ! / за състоянието си ....
Част от диалога им, на който по нежелание трябваше да стана свидетел :
Тя- Извинявай, какво да направя, не съм искала така да стане. Трябва да раздадеш- важно е! той ни беше единствено дете, трябва да уважим паметта му!
Той- Няма да раздам. Ама как можа сега да стане това?
Тя- Извинявай, извинявай- хлипайки- не съм искала. Моля те! Всичко е готово, ти само трябва да си там и да подадеш.
Той- Няма! Няма да подам, ако останеш в болницата. / само дето не каза " пък" и не тропна с крак/.
Тя, назовавайки името му / което няма да споменавам/- Моля ти сеее, моля ти се! Ние едно дете си имахме.... - вече съвсем се разрида и на мен ми писна отвсякъде.
Аз, на мъжа й- Вижте какво, Вие май не разбирате ситуацията й, затова нека Ви обясня- тук си позволих остър тон- бъбрека на жена Ви задържа урина. Задръжката засега е първа степен. Ако няма лечение и болница, ще раздавате за още един човек, освен сина Ви!
Той, на мен- Ама аз не мога сам да се справя....
Аз на него- Я се стегнете и се дръжте като мъж! Жена Ви вече всичко е приготвила, Вие само трябва да посрещнете хората и да раздадете за паметта на сина Ви! Вместо да облекчите притесненията й, успокоявайки я, че всичко ще е наред, защото това е очевидно много важно за нея, Вие й поставяте безбожен ултиматум! Разигравате живота й на карта! Стегнете се за Бога, да не сте на 15 години!
Тя, на него- Моля те, трябва да подадеш .... моля те ...

И така половин час упорстване от негова страна, горещи молби от разстроената му съпруга и ... моята липса. Махнах се оттам, защото щях да стана вече гадна. Затова ги оставих да се разберат както могат, ако могат. Не можаха. В крайна сметка се разбраха, жена му, след подаването, да постъпи в болница. Дотогава, на нея й предстоят коремни болки, повръщане, засилваща се задръжка на урина и ... Господ да й е на помощ....

Сравнение

2011-07-16T13:51:00.001+03:00

Преди няколко дена, в пристъп на мързелуване, попаднах на някакво предаване " Обикновени герои" или нещо от сорта / когато съм отнесена, не помня заглавия/. Най- общо казано, американска поредица за величаене на така гордата им нация, в която обикновени хорица биват обявени по някаква причина за герои. Серията, която успях да изгледам, без да се изкуша да сменя канала, включваше и две любопитни истории за мен, които ме накараха да се замисля за големите паралели между тях и нас.

История 1- мъже играят баскетбол на обществено игрище. Внезапно единият от тях пада на земята, държейки се за гърдите. Изгубва съзнание за секунди. Наблизо се разхождал лекар- очен хирург със сина си. Вижда врявата и се втурнал да прилага КПР / кардио- пулмонална ресусцитация или сърдечен масаж и дишане уста в уста/- така наречената първа спешна медицинска помощ, която всеки лекар трябва да може да прави и е негов изконен дълг, когато види човек с подобен проблем. Това правел, докато дойде спешният екип с парамедиците. Оказва се, че мъжа получил масивен инфаркт. Впоследствие в болницата го спасяват и днес той е жив и здрав, докато въпросният офталмолог е провъзгласен за герой, на всеки рожден ден на спасеният докторът и семейството му получават специални покани, по телевизията го канят в предавания да разкаже защо се е намесил, като не е бил в болница. Представяте ли си? Той е лекар и , независимо от специалността трябва да може да оказва първа помощ, независимо от мястото, трябва да го направи така или иначе. И, за нещо, което трябва да може да прави и се предполага, че му е задължение, те го провъзгласяват за герой! Ми евала им на хората! Може да са глупави / както им се носи славата сред нашата нация/ но пък знаят как да са благодарни и уважителни.
Сравнение- ако това беше станало в България, никой нямаше да се сети даже да благодари на лекар, притекъл се на помощ. Никой даже нямаше да го помни / не е сигурно, че и спасеният щеше да помни/. Щяха просто да кажат- " Че то това му е работата бе" и толкоз. И ще ви кажа защо съм толкова сигурна- имахме случай в болницата, в едно от отделенията, където момиче на 14 изпадна в клинична смърт. Става й за втори път. Първият път се случи да попадне в Спешна на моя смяна и тогава я дръпнахме от оня свят / не, че някой благодари после и под благодарност имам предвид простичкото устно " Докторке, благодаря ти"/. Майка й ме беше запомнила оттогава. Когато проблема е станал в отделението, майка й дойде в Спешна, защото пак аз бях на смяна. Не знам защо го направи- дъщеря й си беше в отделение, където аз нямам място и не съм длъжна да се намесвам, защото там си има лекар. Как да е- с колегата новобранец зарязахме спешното и се качихме нагоре. Спасихме я отново . Никой нищо не ни каза. Отново. Дали сме герои? Не. Ние просто си свършихме работата, въпреки че оставихме спешното без лекар, за да отидем там, където не ни е работа. Може да се каже, че даже с колегата бяхме в нарушение, но сме обучени, че човешкият живот е преди всичко друго.
И не искаме да бъдем герои определено, защото това е тежка роля, но можеше едно простичко " Благодаря" да чуем ...

История 2- прострелват полицай, който си върши работата. Извикана е линейка на мястото, но стрелецът още не е хванат. Спешният екип отказва да отиде до простреляният, защото има реална опасност и тях да прострелят. Полицаят е ранен на няколко места и скоропостижно губи много кръв. В серията човек, който е бил наблизо обяснява съвсем спокойно и нормално, че спешният екип е бил на отсрещната пресечка, но не му е било възможно / !/ да стигне до раненият. Затова мъжът рискувал живота си, дръпнал полицаят настрани и го завлякъл до линейката, където веднага са започнали процедури по спасяването му. За герой беше обявен, съвсем логично, въпросният човек. Но какво ми направи впечатление- никой не обвини парамедиците, че не са приближили линейката. На никой даже не му хрумна да го направи! Защото там животът им се пази и те си го пазят, без да трябва за това да са виновни, ако пациента загине. Това, ако беше станало в Бг, щяха да ги плюят, хулят и разнасят от народа, от гнусните журналисти, щяха да бъдат публично бичувани, мразени и не знам си к'во още.
Как стоят нещата в Бг? Имахме посред нощите адрес за психично болен, който държал голям кухненски нож и щял да се наръга или да наръга този, който му се изпречи насреща. Бях на смяна и никак не исках да ходя на такъв адрес, но нямаше как. Тръгнах с фелдшер мъж, но на 60 години. Когато стигнахме, полицията беше там, но стояха настрани, защото не можели да влязат без мед. лице там /! - аз с мойте 152 санта и 45 кила сигур ще успея да го обезоръжа !/. Стоях пред вратата, заобиколена от полицаи зад гърба ми и само се молех тоя да не ме замери с ножа , като я отворят. За мое щастие, когато разбиха вратата, се оказа, че мъжа се е затворил в банята, та пред мен нямаше размахан нож. Полицаите отвориха и вратата на банята, а той хвърли ножа във ваната, защото се стреснал от внезапното нахлуване. И слава богу! Каква ми е мисълта? Ако бяхме в бяла държава, не би трябвало аз и фелдшера ми да стоим пред врата, зад която има насочен към нас нож. Не би трябвало изобщо да сме на етажа, преди психичноболният да е обезоръжен, защото за нас има непосредствена опасност от наръгване. Ала представяте ли си какъв скандал ще се завихри, ако не сме пред вратата? Щото , според простият ни народ, ние трябва да сме навсякъде, независимо от всичко и най- вече от това, че можем да си заминем от оня свят. Щот сме длъжни!

Така разбира българинът нещата. Когато, като лекар си вършиш работата, няма " Благодаря", все се намира за какво да те охулят, а ако не те хулят, просто отсичат- " Ми това му е работата бе". А всъщност много малко хора знаят наистина каква ни е работата ....

Морска сол

2011-07-11T14:19:00.000+03:00

Много синъо и много морско! Тихи плажове, приятен бриз, морски стъпки, заиграни с вълните. Мирис на сол, плаж, водорасли и въздух, носещ бъдещи спомени. За всички онези, които по една или друга причина ще пропуснат морето, малко наслада за окото и възбудител на въображението :

Накратко за брака : Животът започва да се дели на " преди " и " след"

2011-06-30T18:38:00.001+03:00

Както ми каза наскоро нежната половинка от новобрачна двойка.

Освен въпросите за изневярата, живо ме интересуват и въпросите за брака. Може би поради фобията ми към тази институция, която се опитвам да разбера. Без особен успех. Странното за мен е, че всички семейни вече, двойки с , които съм говорила, казват едно и също- " По- добре без брак". На въпроса ми " Защо тогава се оженихте? " досега не бях получавала откровени отговори. Най- честият беше " Защото се обичахме". Тогава?
Какво се променя след брака? Наистина ли той сам по себе си е способен да убие любовта или това не е било точно любов? Може ли да има любов и след брака или тя търпи трансформация, в нещо, което мнозина наричат " по- горно ниво", " по- силна връзка"? Наистина ли има по- силно от любовта и ако да- защо тогава хората толкова много я величаят и вярват в илюзията " сега и завинаги"?
Надали ще намеря скоро отговорите на тези въпроси, но за всеки случай не смятам да повтарям чужди грешки, които да правя свои, за да кажа един ден дълбокомисленото- " По- добре без брак."

И така- те са женени от около година. Преди това са ходили около две години и половина, а около 8- 9 месеца са живели заедно, когато решават да си кажат съдбоносното " Да."

" Не ви ли беше добре заедно и без брак?" - питам ги към днешна дата.
Тя- Амиии, да, сега, от разстоянието на изминалото мога да кажа, че е по- добре на семейни начала.

- Защо тогава се оженихте?

- Ами знаеш как е.
- Напротив, не знам. На мен не ми е хрумвало да се омъжвам.
- Сега, като се замисля, аз тогава бях много радостна, той като ми предложи. Въодушевена, ако щеш. Но сега си мисля, че всъщност го направих, защото всеки така прави. Ако трябва да посоча водеща причина...
- В смисъл?
- Ами всичките ми приятелки, колежки- повечето, вече се омъжиха. Роднините кръжаха около нас с постоянни намеци. Някак си... беше очаквано.
- Тоест, си приела заради очакванията? Един вид- хайде да правим следващата крачка, защото така повелява традицията?
- Нещо такова. Има и друго. Аз не мога сама. Не съм от този тип хора. До мен трябва да има някого.
Той- Е, тя се омъжи за мен, защото от дете сигурно си е представяла сватбата.
Тя- О, моля ти се- това са пълни дивотии. Не съм си я представяла от дете. Дори преди години исках голяма къща, пълна с деца. После като започнахме да живеем заедно, си мислех, че е по- добре само с две деца, да не е едно самичко, а сега, в тази криза.... и едно би ми било достатъчно, но ако имахме стабилни финанси. Понеже нямаме, даже вече не мисля за дете. А и още не сме се напаснали един към друг.
Аз- Как така? Нали ходихте, живяхте заедно?
Тя- Да, аз също си мислех, че се познаваме, но в един момент се оказва, че трябва още да се учим един за друг и двамата заедно за брака. Трябват още нагласявания един спрямо друг.
Аз- Можеш ли да кажеш, че брака те е променил?

И ако да- в каква насока?

Тя- Да. На моменти се усещам, че съм се отпуснала. Все едно, вече като си женен и възприемаш другият като , че ти е длъжен. На моменти повишаваш изискванията към него несъзнателно. Все очакваш едно и друго, без да трябва да го казваш и не ти минава, ако той не се досети. В същото време ти не усещаш как понякога се отпускаш, не полагаш достатъчно усилия за брака ви, а той без такива не може. Не може да сте в брак и да не се грижите един за друг. Мечо... - обръща се към него най- искрено- извинявай, че понякога забравям да полагам усилия за нас.
Той- Да, аз също извинявай. Май трябва да се учим още.
Отстрани изглеждат влюбени. В друг момент пък някак затворени спрямо другият. При това семейство ролите са разменени- тя обича да остава в компании, в които й е приятно, той бърза да се прибере вкъщи. Тя се сърди, че , когато са само двамата, той не пие с нея поне една чаша за наздраве, а на нея й се пие. Тя не го ограничава в чашите, той не иска да пие изобщо, когато е с нея. Защо, за мен остана загадка. Вероятно, защото тя беше там, а има неща, които съпругът не казва на съпругата. Не го правят на проблем. Приемат се такива.
Аз- Тоест не мислите за деца?
Те и двамата- Засега категорично не.
Аз- Любовта достатъчна ли е?
Той- За мен да. Като се обичаме, се разбираме, като се разбираме, можем да се справяме с нещата.
Тя- Аз вече не съм толкова сигурна, че е достатъчна. С нея не можеш да се нахраниш, а аз в момента съм безработна, търсим си и квартира, разчитаме само на неговата заплата. Помага, за да се разбираме, но някак си... няма вече романтика. Има реалност.
Той- Да бе, като куче в геран, което целят с камъни.
Тя- Недей сега да говориш такива неща. Това е ужасно казано. А ти го казваш на всеки.
Той / с усмивка/ - Е, не е ли така. Аз съм си майтапчия, трябва съм несериозен. Ти си сериозната.
Тя- усмихва му се нежно и мило го прегръща, по което съдя, че несериозността му неведнъж и не два пъти е помагала в напрегнати моменти.
Аз- Има ли разлика във вас двамата след брака? Как вече гледате на другият?
Тя- Има. Животът вече започва да се дели на " преди" и " след".
Аз- В какъв смисъл?
Тя- Преди, когато сте били обвързани, но не чак толкова сериозно. Роднините са покрай вас, но не смеят да се бъркат, за да се получат нещата, защото очакват брак. Не се месят. После, като се ожените и всички се втурват да дават съвети, да се изказват компетентно, да те въвличат в семейните им истории и взаимотношения, да искат да се вземе страна. Малко е натоварващо.
Той- Да, бе, доста даже на моменти. Не дай боже семействата да не се разбират. Става шашма.
Аз- Вашите се разбират, нали?
Те- Да, ама това не им пречи да ни се месят. Досадно е.
Тя- Но е нещо, от което не можеш да избягаш, за съжаление.
Аз- Знаете ли, учудвате ме. Досега никой не ми е отговарял толкова конкретно и така истински. Повечето семейства или техни членове ми хвърлят прах в очите, а това са важни неща все пак. Отговаря ми се- Като ти дойде сляпата неделя, не мислиш и все в тоя дух.
Тя- Сигурно има нещо вярно в това със сляпата неделя. Ако ме питаш дали бих приела ако той сега ми предложи, отговорът ще е Не. Не, че не го обичам, но ми бише по- леко, когато не бяхме женени. Живяхме си двамата, подреждахме си живота двамата, имаше я тръпката на неуловеното, стараеш се повече за другият, не забравяш романтиката. После.... ами нещата стават някак ежедневни и са намесени много други хора покрай вас.
Той- Аз си продадох мотора. Представяш ли си? Още не мога да го преживея. Обичах го, а се отказах от него.
Аз- Защо се отказа от него?
Той- Ами женя се, ставам отговорен, нали така трябва?
Аз- Не знам, така ли трябва? Да се отказваш от нещата, които обичаш?
Той- Е, аз пак ще си купя.....- мълчание и вперен поглед, едва прошушнато- някой ден ....

Не ме разбирай погрешно читателю, те са много сладка двойка. Наистина, като ги гледаш как си говорят и как взимат решения заедно, като семейство, ти става едно разтапящо, усмихващо.... но това беше пред мен. Какво става зад вратите на ежедневието помежду им, само те си знаят. Това, което аз разбрах от откъса на разговора ни, който ви представям, е , че не съм готова за брак. Едва ли някога ще бъда. Не и ако трябва да се отказвам от нещата, които обичам, за да стана по- сериозна и улегнала , понеже .... така се очаква, когато се жениш.