Има и такива хора - Чистата мъжка невинност

Безумно отдавна не се бях сблъсквала с нея. До там, за да забравя, че такава все още съществува. Да забравя красотата й, привличащото й като магнит очарование, чистотата и непорочността й. Едновременно мъж и едновременно неопетнен от любовни крушения, от твърде порочни девойки, от смели приятели, които да го " учат" как да се прави на " мъжкар" .... толкова отдавна ....

Той е на почти 18 ! :) Сладките 18! :) Добре възпитан малък джентълмен, който може да гледа една жена с толкова естествено и открито обожание в очите, с толкова много усмивки в погледа , че сякаш си в друг свят. Един свят, излъскан от чистота и невинност, пръскащ светлината на неопетнеността. Не мислех, че някога в живота си отново ще видя толкова искреност в едни , да речем, мъжки очи.
Заразява със своето очарование на младост, искреност до откат и внимание. 
Той готви, сервира масата, отсервира, не му пречи да измие чиниите, включва се в дискусии, дори такива, които още не разбира с толкова неописуем ентусиазъм и усмивки, че и да каже някоя глупост, изглежда повече от очарователно! Той ще ти премести стола , за да седнеш удобно, ще ти отвори вратата, когато влизаш/ излизаш, ще ти долее питието, ако си го изпила, ще се присъедини да ти прави компания, дори и да не пие всъщност много, ще запали цигара с теб от съпричастност / макар че изобщо не пуши и почти постоянно се закашля :) / и ще се взира в очите ти така, все едно си единствената жена на планетата. Оооо, защо не беше малкоооо по- голям :)
Пиша този си пост с усмивка- защото това е, което това момче / за мен е такъв/ заслужава- усмивки и безоблачно поведение, внимание само за него и едно такова ненадминато отношение на признание за това, което са го/ се е изградил.
Красива непорочност! Толкова красива и пленителна!

От моята позиция- на жена, която е имала своята история в някои отношения и вероятно ще има, жена, за която казват " Тя има минало" / за което обаче никой нищо не знае, макар и да обича да говори/, това момче е / малко- са- ми- думите- да го- опиша/ самороден нешлифован диамант, който ярко, като най- силният фар в бурно море, бляскаво озарява хоризонта и те заслепява.
Сега се чудя какъв ли ще е след първият си любовен провал? Ще изчезне ли тази невинност, тази искрена усмивка, тази спонтанност в емоциите и чистосърдечност в общуването? Може би да. Такива младежи обикновено попадат на девойки, които правят прекрасният им свят на пух и прах. И от него не остава повече никаква, никаква следа. Променят се до неузнаваемост. Избледнява и спомена от чистотата и невинността. А те са толкова прекрасни! Но се оценяват твърде късно.
Питам се- онези мъже, с които живота ме сблъска, колко пъти са били модифицирано- наранени от жени, които не са ги оценили? Няма и как да не се попитам- аз колко от тях нараних? В какво ги промених? Дали някога отнех светлина, защото в мен тогава, е било тъмно.
Днес, в денят, когато се срещнах със светлината на това момче, която озари онова всичко тъмно в мен, насложено с годините от " обиграни" вече / мъже и жени/ , се питам за целият този кръговрат- " Наранен съм- променям се - наранявам те".... кръговрат до неизбежност. Колко малко човек може да се бори със своите емоции, причинени от лошо и да не се поддаде на естествените метаморфози в себе си. Ако си добър, правят те на глупак. Ако си лош- уважават те, ближейки раните си. Всичко това е строго неизбежно.
Явно.
Но днес ще се радвам. Ще се радвам на една чиста светлина, която ме разнежи, докосна и разтопи. Ще се радвам, че макар и за някакво определено време, все още има мъже, които могат да са чисти, неопетнени, незлобни, реагиращи съвсем очарователно в поведението си към една жена.
И ще му пожелая- господи, как ще му пожелая никога да не губи точно това си невинно очарование. Дано попадне на жена и на компания!