Прехвръкнали мисли или такива, споделени с другите. Днес споделям на теб ...
Истина е , че това в което вярваш, това ще видиш в живота си. Аз повярвах в приказки, от онези хубаво реалистичните, но все пак хубавите. Ако не и преимуществено в тях, казано под секрет- вярвам в приказки :) И затова сигурно живея на моменти като в приказка ::)
Мъжете започват все повече да приличат на жените- в днешно време повечето от тях знаят, че нещо искат, но не знаят какво точно. Опитите им да намерят себе си, стават все по- дълги и труднопродуктивни, а критическата им възраст все по- женствена и много по- опасна като последствия за тях и околните. В заключение- истинските мъже истински се изчерпват със застрашителни темпове ...
Убеждавам се все повече, че талантът и мързелът са правопропорционални величини.... жалко за таланта ....
Има пътища, които трябва да бъдат извървени до края.
Човек става точен за другите, когато е преживял и разбрал своите болки, без самосъжаление и напразни обвинения, когато е успял да запази нещо човешко в себе си и не си позволява да осъжда другите.
Не можем да се месим в изконните права, които хората притежават априори. Аз може да не разбирам и приемам много неща, но това си е моята позиция. В същото време другите хора си имат тяхната позиция и за тях тя е единствено правилна, защото е част от света и душевността, които са избрали за себе си. Ние нямаме право да се сърдим за това, че някои хора са избрали сами да осакатят себе си духовно и житейски.... това е. Можем само да реагираме по единственият възможен за нас начин, в нашият си свят и възгледи.
Вековете са такива, каквито са, просто душите са мъртви.
Дам, тук е страната на неограничените възможности :)
Малко лудост на никого не вреди :)Дори е препоръчителна :) Животът трябва да е интересен и, за да е такъв, изцяло от нас зависи да мислим за него така, да го въприемаме така, да го живеем така и винаги- само, както го усещаме за редно.
Няма как да очакваш другите да не те съжаляват, ако виждат, че сам се съжаляваш!
Не можеш да се съобразяваш с другите, само, защото така те очакват от теб. Не можеш да им помагаш, само, защото те си мислят, че си длъжен да го правиш. Тръгнеш ли по този път- да живееш заради другите и очакванията им, накрая ще забравиш как да живееш за себе си и нещо още много по- страшно- ще изгубиш своето „ себе си”....
Публикации
3 проблясъка:
Омни, чувам подрънкване на стомана!;) Но това много ми хареса :"Човек става точен за другите, когато е преживял и разбрал своите болки, без самосъжаление и напразни обвинения, когато е успял да запази нещо човешко в себе си и не си позволява да осъжда другите." !! За другото чувствам че си права , ама на теория - на практика ми се струва космически трудно- как да запазиш самообладание , когато те атакуват "душици" с претенции за "духовни величия"?? Как да теглиш чертата и да продължиш да живееш с тях запазвайки своята вяра??? Да играем нещо като театър? Не искам да обиждам театъра - той е изкуство! Дали ние трябва да наденем маската на лицемерието, за да съжителстваме, с хора които ни налагат своя житейски модел или да кажем "баста" и да тръшнем вратата след себе си??? Извини ме, но ще сложа 2 стиха от Ст.Михайловски..естествено с религиозен отенък -
"И под нозете Ти, о Спасе, аз поставих
желания разбити, сгазени ламтежи,
поднесох Ти цвета на моите скърбй!
И моето провалянье с възход се свърши;
мен ощастливи туй, което ме почерни,
и възроди ме туй, което ме разби!"
Не е трудно, житейски наложително е. Щом аз съм успяла да превърна тези си мисли в мое поведение, значи всеки може. Всичко е в нагласата и в това, от коя страна ще гледаш на нещата. Безпристрастие, мъдрост и ... дам, стомана с или без кадифена ръкавица :))
Аз строго вярвам в себедостатъчността. В това всичко да е в, от и за тебе. Не говоря за егоизъм, а в разбирането, че не си в центъра на света, не трябва да се сравняваш с другите, не трябва да търсиш причините и лекарството извън себе си. Всичко започва и свършва в самият човек. Колкото по- рано това се разбере и, колкото повече в тази насока се работи, ще можеш да си изградиш достатъчен имунитет срещу дребните душици или бездушието.
Добре, но това състояние на "нирвана" е сложен и дълъг процес! Разбира се - всичко започва и свършва в самите нас.....ама докато изградиш имунитета, често се случва доста вируси да те хванат - гаранция няма! Опитвам се практически да ги правя нещата, но не мога да се похваля, защото в света на лилипутите , дори да имаш ясна концепция за себе си, за пътищата си...е трудно да си повярваш и да я отстояваш!! Хубаво е да има "полярна звезда", ориентир , за да не се загубиш в пътя си! :))
Публикуване на коментар