Живота не те чака да реагираш

Трябва да си гъвкав. Да можеш да мислиш пластично, разчупено, отвъд границите, които възпитанието ти е наложило през годините. Да можеш да виждаш надалеч и да си готов да реагираш. Защото живота няма време да те чака да се напаснеш към него. Трябва ти да си самият живот.
И си мислите, че е лесно?
Поставете си една дългосрочна цел. Крайният срок на осъществяването й ще е някъде там. Не мислите за него, когато сте в началото, заредени с хъса и ентусиазма на новото. Действате. Времето минава. Някак се канализират нещата от вас в бавни коловози, влизат в платото на всекидневното " малко по- малко, все по- близо до целта."
Крайният срок обаче пристига. Последните месеци главоломно ви увличат и разбирате, че свиквайки с комфорта на платото, не сте свикнали с идеята " А когато стане ... "
Става. Случва се. Но не малко по- малко, а бързо, толкова бързо, колкото не можете да измислите всичко плавно и последователно.
Трябва да си гъвкав. Сега. Защото Срока приключва и виждаш, че нещата започват да се реализират, като спусната топка от билото на усилията ти- набираща скорост, набираща преспите, през които премина, за да се разстеле с цялата си буйност в полето на постигнатото.
Едно е да знаеш, че някога нещо ще стане и да тичаш към него, прегърнал утрото на своите възможности, на прага на една отдавна жадувана мечта. Мечта, претворила се в цел. На финала, изправен пред успеха на реализиращото се, някак вече не мислиш за спринта, за завоите, за пътя, за усилията, радваш се и ликуваш, знаеш, че се Случва, че Става това, което отдавна е копняло сърцето ти. И страха не се отказва тогава точно да застане до тебе с въпроса- " А после?" ...Водопадно завъртян в онова, което си копнял, в неговото настояще, което те потапя, следват лавинообразни въпроси, започващи с " Ами ако ...".
Нямаш време за тяхното безсмислие. Искал си дълго, копнял си много, животът ти се отплаща и няма време да те чака да реагираш с безкомпромисността на началото. Защото си в края. И трябва подобаваща реакция.
Гъвкав възторг за онова, което ти предстои и, за което толкова много се бори.
Най- тъмен е часът преди изгрева на слънцето, споделят народите. А най- красив- хоризонта на новите възможности !