Не мога да си пропилявам живота с боклуци

Наскоро едно приятелче се завърна от чужбина на кратка почивка тук. Преди време с него бяхме спорили по скайп за положението и хората в Бг. Той слушал там новини по бг каналите и си мислеше, че е наясно за какво иде реч. Аз влязох в безкрайно разгорещен спор по отношение на истинското положение на нещата, тоест- липсващо такова и наличната каша, хаос, мизерия и злоба. Три дни, след като се завърна, просто тихо прошепна- " Права беше, тук всичко е разруха". Е, не е разруха. В разрухата има някаква надежда за бъдещо изграждане, за изчистване на старото, за да дойде новото, очакваното. Нали хаоса предвещава ред. Еми тук така не става. Разбира се, аз говоря строго от моята позиция и признавам, че за да мисля толкова крайно, заслугата до голяма степен е на боклука, с който ежедневно ми се налага да общувам.
Аз мразя всичко де що е българско. Типично българско имам предвид. Защото типичната българщина и простотия, особено последните няколко месеца ми поникнаха , айде да не пиша точно къде. Отдавна вече минах стадия на отвращението , на озлоблението, на отрицанието и изумлението / реда на подредба е произволен/ и сега съм в стадия на категорична омраза. Единици са и ще бъдат хората, с които имам желание да общувам. За съжаление , на работа ми се налага да кореспондирам с всякакви поплавъци и отломки, но пък извън нея, всичко е строго ограничено и единствено с онези, които все още мога да нарека квалитетни, хора, личности. В живота ми много хора , по тази причина- да не общувам с всеки, ме мислят за надута, превзета, " мисли се за голямата работа" и така насетне. Ок, говорете си, не ми пречите ни най- малко. Факт е, че станах изключително капризна по отношение на социалните си контакти, а за крайна да не говорим. Ако това, в нечии просташки или там, каквито се имат, очи изглежда надуто, добре дошло ми е- нямам ни най- малка потребност за изпълвам контактите си с нискокачествени разговори, да се напрягам да изслушвам поредната интрига, да трябва да проявявам съчувствие към поредният оскърбен от нещо си, да трябва да понасям поредното изтрещяване на- някой- си- там, който си мисли, че е единствено прав.
Преди няколко дена ми се случи нещо, което в началото ме подразни силно, но в последствие прецених, че не си заслужава да се паля на тънкообидността на някого - си- там. Вече приемам всяка позиция, на всеки, стига да не ми я навира в очите, но, простете, отказвам да изслушвам и се занимавам с всеки.
Искам качествен живот с качествени хора и това, че сама се стремя да си го подсигуря, строго подбирайки контактите си .... еми продължавайте да ме мислите за надута. Но с боклуци не мога да общувам.