Наскоро бях на общо лекарско събрание за приемане на някои декларации. Имаше доста мед. лица, измежду които лекари, фелдшери, сестри. Говорителите бяха трима, останалите слушахме. Тоест- опитвахме се. Специално аз, за себе си само мога да отговарям. Наистина бях отишла да чуя законовите норми и какви права ще имам по закон, интересно ми беше, но ... уви, не успях да чуя почти нищо, при все и, че бях на сравнително предно място. И, то , не защото лекарите зад катедрата говореха тихо, а , защото трябваше да се надвикват!
Бях изумена! Уважаеми колеги, нали сме висшисти, нали сме интелигенти, нали сме с претенции? Много уважително ли е , когато някой говори, друг да го прекъсва само, защото много държи да си каже мнението, убеден, че неговото е единствено правилно? Не са ли ви учили, че, когато някой говори, любезно е да не го прекъсваш, а да изчакаш да ти бъде дадена думата? Не беше ли редно, за два часа, да си изключите звука на телефона, вместо измежду редовете да трябва да изслушваме миксове от мелодии, от най- ставащите, до най- бъркащите в мозъка? Няма света да спре да се върти, задето два часа не сте отговорили на повикване, ако предварително сте уведомили, че сте на събрание.
Иначе всички искаме да ни обърнат внимание, да ни разберат. Е, как да стане това нещо, когато с поведението си или по- скоро липсата на такова, невербално или вербално заявяваме противното? Как можете да имате претенции, че искате, след като не давате от себе си? Трябваше ли на подобно важно събрание, да се държите като телета, хванати от гората и сложени в обор?
Или аз се взимам твърде насериозно, или съм с твърде различни представи за това каква е визията и каква трябва да бъде, на един лекар, но ако това, което видях, е лекарят на България днес, само ще поклатя тъжно глава, че никога няма да имаме сносно / не отлично, а сносно/ здравеопазване и качество на предлаганите медицински услуги! Ама никога.
Не може един лекар да не изслушва колегите си. Не може един лекар да се опитва да се надвиква с останалите. Не може един лекар да гледа единствено своята позиция. Не може един лекар да се счита за единствено прав. Не може един лекар да напада грубо друг лекар, без да знае мотивите и причините. Не може един лекар да говори само и единствено за пари, елеминирайки останалите не по- малко важни фактори. Не може един лекар да показва неуважително поведение към колегите си. Не може! И аз няма да намирам оправдания на подобен тип поведение. То е недопустимо в нашите среди!
И това не се пише от лекар, който е много добре уреден на пост, който дава дежурства по два- три часа или, на който всичко или повечето му е преимуществено добре. Пише Ви го колега, който държи и изисква сериозно и отговорно отношение към професията. Да си лекар е и трябва да бъде благородство, класа, поведение, начин на живот! Нашата професия, уважаеми колеги, е нашият живот! Малко са такива професии. Не можете нещо толкова възвишено да забравяте, принизявате и не влагате в него от себе си, а само да изисквате! Като изисквате, какво давате? Като искате, какво предоставяте? Това са взаимносвързани неща!
Замислихте ли се Вие, персонално, каква визия давате на професията , която практикувате? Замислихте ли се как изглеждате отстрани? И ако смятате, че това не е важно, замислете се дали ставате за благородството на тази професия. Достойнство, уважаеми колеги- достойнство, възпитание, високи изисквания към самите себе си. Аз персонално няма да се причисля към всички онези лекари, които нямат визията за такива. И тук не иде реч за липса на колегиалност, защото такива " лекари" не мога да призная за колеги!
П.С. Поста е написан като обръщение персонално към колегите ми. Няма за цел да събира оплаквания от лекари, тъй като не засяга тематиката за конкретни медицински случаи, заболявания или резултати от тях.
Публикации
2 проблясъка:
В България всичко е възможно. Дори лекар да отпрати умираща родилка и да каже на майка и "Ами умират госпожо, тук е болница, а не дискотека!".
Дали ще е възможно или не, зависи изцяло от хората. За това апелирам. Да не са възможни отклонения в поведението и визията.
Тук не става въпрос за конкретни медицински случаи, нито за каквото и да било конкретно нещо и не желая към момента да коментирам подобни неща. Съвсем друг е въпроса, че нито мога да потвърдя, нито да отрека Вашият пример, по причина, че не съм запозната с предисторията и после нея, както и със самият случай. Пиша за целокупното поведение, от което произтичат конкретиките.
Публикуване на коментар